От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:

„От доброто ислямско поведение на човека е да изоставя онова, което не го засяга.” 

/Ат-Тирмизи, Ибн-и Мадже/

Абу Хурайра (р.а.), който е бил неотлъчно до Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и възприел от него пророческия морал, ни известява за думите на Пророка (с.а.с.), който с едно кратко и смислено изречение ни пояснява онова, което обхваща най-доброто за земния живот и щастието за Задгробния. И наистина, както казват учените, това е от многозначните хадиси на Пратеника (с.а.с.), подобни думи преди него никой не е изричал. Това е хадис, който обхваща половината религия, защото религията е вършене на нещо и изоставяне на друго, а той ни указва какво трябва да изоставим.

Ибн-и Реджеб ал-Ханбели казва:

„Този хадис е много важно начало от нравствената етика.”

Ислямът държи както на благополучието на обществото, хората да живеят в съгласие и мир, без да има конфликти между тях, нито вражди – така и на благополучието на отделния човек – да живее щастливо на този свят, да обича и да бъде обичан, да бъде уважаван, да не бъде измъчван, да напусне този свят като спечелил победител. Едно от нещата, които най-често предизвикват раздори между хората, развалят общността и водят до различни опасности, е намесата на едни в работите на други, особено що се отнася до неща, които не ги засягат. Именно поради това един от показателите за изправянето на мюсюлманина и искреността на вярата му е да се въздържа от намеса в работите на другите, които не го засягат.

Занимаването с нещо, което не засяга човека е загуба и признак на слаба вяра.

Човек живее на този свят обкръжен от много хора, от много ангажименти и най-разнообразни взаимоотношения. А мюсюлманинът е отговорен за всичко, което върши – за всеки изминал час, за всяка изречена дума… И ако човек се занимава с всичко, което го заобикаля и се намесва в нещата, които не го засягат, това нещо възпрепятства изпълнението на неговите задължения и отговорности, поради което той ще бъде порицаван в земния живот и
наказан в Отвъдния. Това ще е показател за неговата слаба зрелост, за неукрепването на пророческата етика в неговата душа и че неговият ислям (отдаването му на Аллах) е по-скоро ислям на думи, който не надвишава (не отива по-далеч от) езика и устните!

В хадис, предаден от Тирмизи с първоизточник Енес ибн-и Малик (р.а.) се казва, че един мъж от сахабетата починал и някой казал:

- Нека бъде зарадван с Дженнет!

А Расулюллах (с.а.с.) рекъл:

- Не можеш да знаеш, може да е говорел за нещо, което не го засяга или да се е скъпял да даде нещо, което не би го ощетило!

Отново Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

„Достатъчна голяма злина за човека е да не познава себе си и да се обременява с нещо, което не го засяга!”

  /Ибн-и Хаббан в неговия достоверен сборник/

Отвръщането от онова, което не засяга човека е пътят за благополучието и успеха.

Ако вярващият осъзнае задълженията и отговорностите си, той ще бъде зает със собствените си недостатъци и ще се стреми към онова, което ще му бъде от полза както в земния, така и в задгробния му живот. Ще се отвръща от любопитството и глупостите, и ще насочи вниманието си към обстоятелствата и отношенията, които пряко го засягат.

А когато разберем, че въпросите, които интересуват човека в този свят са много по-малко в сравнение с онези, които не го засягат, разбираме, че този, който се ограничи с това, което го засяга, той се избавя от много злини и грехопадения и по този начин може да се посвети на онова, от което ще има полза в задгробния живот. Това ще е показател за неговия добър ислям, за укрепването на вярата му, за истинската му боязън от Аллах, за отклоняването от страстите и за спасяването му при неговия Създател – Всемогъщия, Всеславния.

Мухаммед (с.а.с.) е казал:

„Ако ислямът на някой от вас се подобри, за всяка добрина, която върши, ще му се пишат десет като нея до седемстотин пъти. А за всяка лоша постъпка, която върши, ще му се пише по една като нея.”

Имам Малик споменава в ал-Муватта, че Лукман бил запитан:

„Кое е най-полезното нещо, което си разбрал?” Той отговорил: „До се говори истината, повереното да се връща на собственика и изоставянето на онова, което не ме засяга.”

Сърцето, което е заето с Всевишния се отвръща от онова, което не го засяга.

Вярващият, който служи на Всевишния сякаш Го вижда и мислено си представя, че е близо до Него, това поглъща неговото внимание и не се отклонява към онова, което не го интересува.

Предадено е от Хасан ал-Басри, че той е казал:

„Един от признаците, че Аллах се е отвърнал от човека е да стори така, че да се занимава с нещо, което не го засяга.”

Какви неща засягат човека и какви не го засягат?

Нещата, които засягат човека са:
Онова, което е свързано с необходимостите за съществуването и живота му като храната, водата, дрехите, жилището и други подобни; онова, което е свързано с неговото благополучие в задгробния му живот. Всичко, извън тези неща попада в групата на нещата, които не го засягат.

Неща, които не го засягат са вещите, които са над нуждите и необходимостите като прекаленото разширяване в земния живот, разнообразието на храната и питиетата, искането на ръководни постове и оглавявания, обичта да се чуват похвали и благодарности от хората.

Признак за искреността на мюсюлманина е отдалечаването от всичко това, особено ако в тях има елементи на съмнение и учтивост за сметка на вярата му.

Позволените дела, от които човек няма полза за земния или за Отвъдния си живот, като игрите, шегите и нещата, които нарушават порядъчността спадат също към групата на нещата, които не ни засягат и по-добре е да бъдат изоставени. Това е така, защото те са загуба на скъпоценно време за неща, за които то не е създадено и за което ще се търси сметка в Съдния ден.

Излишните думи също спадат към групата на нещата, които не ни засягат, защото може да повлекат вярващия да изрече неща, които са забранени. Поради което характерното за мюсюлманина е да не шуми, да не бърбори празни приказки и да не се впуска във всички слухове и клюки.

В хадис, предаден от Тирмизи с първоизточник Муаз (р.а.) се казва:

„О, Пратенико на Аллах, нима ще се иска сметка за всичко, което изговаряме?!” На което Расулюллах (с.а.с.) отговорил: „Майка ти да се лиши от теб, ей, Муаз! /Нима мислиш, че/ хората не ще бъдат хвърлени в огъня /на Джехеннем/ по носовете си само заради плодовете на езиците си?!”

Предал е също, че Пратеникът (с.а.с.) е казал:

„Словата на чедата на Адем са против него /т.е. не са в негова полза/, с изключение на повеляването на одобряваното и възбраняването на порицаваното, и споменаването на Всевишния Аллах.”

До тук става ясно, че едно от качествата н мюсюлманина е да се занимава с възвишените дейности, да стои далеч от глупостите и нищожните дела.