От Абу Зер Джундуб ибн Джунада и Абу Абду-р-Рахман Муаз ибн Джабал (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

"Бой се от Аллах, където и да се намираш, и след лошото дело извърши добро, което да го изкупи, и проявявай към хората добър нрав!”

(ат-Тирмизи)

I. Разказвачи на хадиса
А. Абу Зер (р.а.) е от сподвижник от преселниците. Приел Исляма с първите мюсюлмани и е имал много добродетели. Умира през 32 г. по Хиджра в халифата на Осман.
Б. Муаз ибн Джабал е медински сподвижник от племето Хазрадж. Приел Исляма 18-годишен, участвал в битката при Бадр и в други след нея. Бил управител на аш-Шам в халифата на Омар. Починал през 18 г. по Хиджра.

II. Цялостно значение на хадиса
Този хадис е един от пророческите завети, които Пратеника на Аллах (с.а.с.) е завещал на своите сподвижници, за да се придържат към тях и мюсюлманите да ги следват по всяко време и на всяко място, за да бъдат ощастливени в земния и в отвъдния живот. Кога то Абу Зер приел Исляма в Мека, Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелил той да отиде към неговото племе с надеждата, че Аллах ще стори да им е полезен. Но когато разбрал силното му желание да остане с него в Мека, без това да е възможно, Пророкът (с.а.с.) казал:

"Бой се от Аллах, където и да се намираш, това е по-достойно за теб от оставането [тук]!”

Горната повеля се отнася за всички мюсюлмани. Тя може да се схване и като отправена към Муаз ­ да се придържа към повелите на Аллах и да избягва Неговите забрани, защото Той е Зрящ и Осведомен за него на всякъде, а също ­ да се отнася към хората, както би желал и те да се отнасят към него: да се въздържа от огорчаването им, да им дава съвети и да е жизнерадостен, за да се обединяват сърцата им и за да е съвършена обичта. Това е целокупното добро и най-същественото положение.

III. Поуки от хадиса
1) Повелята за богобоязливост пред Аллах на всяко място и в съкровение, и с видимо поведение.
2) Когато човек извърши лошо дело, после помоли Аллах за опрощение и извърши добро дело, то унищожава лошото.
3) Повелята за добри взаимоотношения с хората и въздържане от огорчаването им.
4) Добрият нрав се включва в съвършената богобоязливост.