Хвала на Всевишния Аллах, единственият Господар на световете, само на Него служим и единствено Него за напътствие и подкрепа зовем. Той опрощава всички грехове на онези, които следват Неговите повели, извисява ги и ги предпазва от злините.

Саляту селям да бъде за пратеника на Аллах Мухаммед ибн Абдуллах, семейството му, неговите сподвижници и последователи.

Намазът е най-важната основа на Исляма след искрената вяра и изричане на свидетелствата: "Ешхеду ен ля иляхе иллеллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх” - "Свидетелствувам, че няма друг бог, освен Аллах и свидетелствувам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник.”

Абдуллах ибн Омер (р.а.) предава следното:

"Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) да казва: "Ислямът е изграден върху пет /основи/: Засвидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах и че Мухаммед е Негов Пратеник, изпълняването на намаз, даването на зекят, извършването на хадж и говеенето през месец Рамазан.”

(Бухари и Муслим)

В друг хадис Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

"Основната повеля е Исляма, а опората му е намаза...”

(Тирмизи)

Намазът е духовната и постоянна връзка на човека с неговия Създател, по време на която е най-близо до Него. Възхвалява Го, споменава Го, моли се на Него, осланя се и се надява на помощ единствено от Него.

Аллах Теаля е заповядал извършването на ибадет със следните слова:

"О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите.”

 (Сура Бакара, 2: 21)

 "Сполучил е онзи, който се пречиства, и споменава името на своя Господ, и отслужва молитвата.”

(Сура Аля, 87: 14,15)

"Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени.”

 (Сура Муаминун, 23: 1,2)

 За да бъде разбрана важността на намаза и неговата величествена стойност в Исляма, ще изброим някои от превъзходствата на този ибадет:

1. Намазът е първият ибадет, който Аллах Теаля е заповядал в Свещения Коран:

"И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята зекят. Това е правдивата религия.”

 (Сура Беййинех, 98: 5)

Когато Мухаммед (с.а.с.) изпратил с послание Муаз ибн Джебел (радияллаху анху) в Йемен, той му казал:

"Ти отиваш при хора на писанието и нека първото нещо към което ще ги призовеш е: да засвидетелствуват, че няма друг Бог, освен Аллах, и ако те се подчинят на това, извести ги, че Аллах Теаля им е заповядал да извършват петкратен намаз през денонощието...”

 (Бухари и Муслим)

 2. Намазът е повелята на Всевишния Аллах до всички пророци (а.с.) и техните народи.

Обръщайки се към Муса (а.с.) Всевишният Аллах казва:

"Аз съм Аллах. Няма друг Бог освен Мен. Затова на Мен служи и извършвай молитва, за да Ме споменаваш!”

(Сура Таха, 20: 14)

Относно намаза е и дуата на Ибрахим /а.с./ към Великия Аллах:

"Господи мой, стори мен и потомството ми да извършваме молитвата! Господи наш! И приеми зова ми!”

 (Сура Ибрахим, 14: 40)

 За Исмаил (а.с.) Аллах Теаля казва:

"И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе пратеник-пророк. И повеляваше той на своя народ да извършва молитвата и да дава милостинята зекят.”

(Сура Мерйем, 19: 54)

 Намазът е повеля на Всевишния Аллах и към Иса (а.с.):

"И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да извършвам молитва, и да давам милостинята зекят, докато съм жив.”

(Сура Мерйем, 19: 31)

А относно Нух (а.с.) и всички останали Пейгамбери след него, чак до Мухаммед (с.а.с.) Аллах Теаля казва:

"Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд, плачейки.”

(Сура Мерйем, 19: 58)

3. Намазът е основен символ на Исляма и задължение на мюсюлманите при всички обстоятелства. Необходимо е да се знае, че няма място в Исляма за онзи, който умишлено го изоставя. В хадис предаден от Джабир (радияллаху анху), се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

"Разликата между вярата и неверието е изоставянето на намаза.”

(Тирмизи)

В Свещения Коран Аллах Теаля повелява:

"Върнете се към Него с покаяние! И бойте се от Него, и отслужвайте молитвата и не бъдете от съдружаващите.”

 (Сура Рум, 30: 31)

Всевишният Аллах приканва към покаяние тези, които са изоставили намаза, и пояснява:

 "И ако се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята зекят, тогава те са ваши братя в религията.”

(Сура Тевбе, 9: 11)

 4. Намазът е светлина и довод за човека в земния и отвъдния живот.

Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

"Чистотата е половината от вярата, (словата) ”Елхамдулиллях” - Хвала на Аллах! - изпълват везните. А (словата)”Субханаллах” – Пречист е Аллах! и Елхамдулиллях” - Хвала на Аллах! - преизпълват пространството между небесата и земята. Намазът е светлина. Садаката е довод. Търпението е сияние. Коранът е доказателство в твоя полза или в твой ущърб.”

(Муслим)

В друг хадис, предаден от Абдуллах ибн Амр, се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

"Който постоянства в намаза, в Съдния ден този намаз ще бъде светлина и довод за него. А който не извършва намаз, няма да има за него светлина и защита нито спасение в Съдния ден. Такъв ще бъде заедно с Карун, Фиравн, Хаман и Убей ибн Халеф (тези лица са олицетворение на най-големите неверници за всички времена).”

 (Дарими и Ахмед)

5. Намазът е подкрепата на Аллах Теаля към човека при трудности, злощастия и беди:

"И искайте помощта [на Аллах] с търпение и молитва! Той наистина е труден, ала не и за смирените, които се надяват, че ще срещнат своя Господ и че при Него ще се върнат.”

 (Сура Бакара, 2: 45, 46)

6. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) винаги е прибягвал към намаз, когато усетел безпокойство, тежест или когато се случвало беда с мюсюлманите. При такъв случай той казвал на Билял (радияллаху анху):

"О, Билял! Успокой ни с (с приканването (езан) ти към) намаз.”

(Имам Ахмед)

Намазът е бил успокоение, щастие и наслада за душата на Пратеника (с.а.с.), остава такъв и за неговите последователи.

7. Когато намазът е извършен с искреност, заради Аллах и по начин, указан от Пратеника на Аллах (с.а.с.), предпазва човека от поквара и греховни дела.

 Всевишният Аллах казва:

 "Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И изпълнявай молитвата! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.”

(Сура Анкебут, 29: 45)

 8. Изпълняването на намаза е окачествено от Пратеника на Аллах (с.а.с.) като най-обичаното дело.

 
Абдуллах ибн Месуд разказва:

"Попитах Пратеника на Аллах (с.а.с.): Кое дело е най-обичано от Аллах? Той отговори: "Намазът изпълнен навреме.”

(Бухари)

 9. Намазът е причина и за физическа и за душевна чистота и опрощение на греховете.

В хадис предаден от Ебу Хурейра (р.а.) се казва, че е чул Пратеникът на Аллах (с.а.с.) да казва:

"Смятате ли, че ако пред вратата на някого от вас има река, в която се къпе по пет пъти на ден, какво ще кажете? Нима ще остане нечистотия по него? (Присъстващите) казаха: Няма да остане никаква нечистотия (о, Пратенико на Аллах!). Ето така и петкратният ежедневен намаз прилича на това, чрез него Аллах Теаля заличава греховете.”

(Бухари)

10. Намазът е ключ за препитанието.

"И повели на твоето семейство да изпълнява молитвата, и самият ти постоянствай в него! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.”

 (Сура Таха, 20: 132)

11. Първото нещо за което ще бъде питан човека в Съдния ден, е намазът. Аллах Теаля посочва в Свещения Коран, че изоставянето на намаза е една от причините за наказание в Джехеннем:

"Какво ви отведе в Секар (Джехеннем)?” Ще рекат: "Ние не бяхме от отслужващите молитвата и не хранехме нуждаещия се, и затъвахме в празнословие със затъващите, и вземахме за лъжа Съдния ден.”

(Сура Мудессир, 74: 42-46)

 Предупрежденията и заплахите на Аллах Теаля към изоставящите намаза, са, за да разберат в каква опасност се въвличат.

"Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление.”

(Сура Мерйем, 19: 59)

Това са само част от доводите, показващи важността, величието на намаза в Исляма и неговите превъзходства. Те са много повече от горепосочените, но когато човек е разбрал неговата стойност и е убеден, това му е достатъчно, за да се поучи. И нека напомним за напътствието на Всевишния Аллах, в което Той казва:

"Това е великото спасение. За такова дейните да действат!”

(Сура Саффаат, 37: 60-61)

Молим се на Всевишния Аллах да отреди нас и нашите потомства да бъдем от извършващите намаза, за да постигнем великото спасение и наградата на Всевишния Аллах – Дженнета. Амин!