Всичко започна, когато
срещнах бившия си съпруг. Той беше мюсюлманин, но по това време, когато го
срещнах, той не практикуваше Исляма (сега го прави елхамдулиллях). Оженихме се
3 месеца след нашата среща. Той наистина не ми беше казал нищо за Исляма, но когато
поискахме да отидем на гости на приятелите му, аз заговорих за жените и той ми
каза за Исляма. Бях възпитавана от моята доведена майка от както бях на 14, а тя
беше сериозна феминистка. Така, че аз гледах на Исляма като подтискащ. Аз
наистина бях много груба към мюсюлманските жени и продължих да опитвам да ги
накарам да се обличат по американски. Казвах им, че трябва да носят къси
ръкави, защото е много горещо за дълги.
Аз бях лоша спрямо тях. Но те бяха много търпеливи
с мен и продължаваха да дискутират Исляма с мен без никакъв натиск. Все още
нямах намерение да стана мюсюлманка. Една от жените, която ми говореше за
Исляам ме подтикна и аз се изпуснах за момент. Тогава брата на бившият ми
съпруг се нанесе при нас да живее. Попитаме да ли искам да науча повече за
Исляма. Казах му че не планирам да ставам мюсюлманка, но ако има някакви книги
за Исляма, бих ги прочела, за да разбера нещо повече за тази религия.
Моят девер ми даде копие на Корана, който не
докоснах 8 месеца. Бях напълно убедена, че никога не бих станала мюсюлманка.
Винаги допусках, че докато съм добър човек никога не бих навредила на някого,
тогава просто ще умра и ще отида на небето. Сега знам, че това не етака, защото ако някой върши нещо добро само
за да впечатли другите, това не е наистина добро нещо. Трябва да работим за
задоволството на Аллах, защото единствено чрез Неговата милост ние ще бъдем
допуснати до Дженнета. Аллах ще ни възнагради и ще ни накаже според нашите
добри и лоши дела. Това прави всичко смислено. Всеки ще отговаря пред Аллах за
делата си. Сега знам, че Исляма е последното откровение от Аллах. Това е
Откровението за което е говорил и Пратеника Исус в бибилията, Откровението, за
което е изпратен Мухаммед (С.А.С.) да разясни на цялото човечество.
Един ден докато си седях в дневната девер ми ме
попита дали искам да гледам видео. Аз отговорих положително. Беше филм на Ахмед
Дидат, той беше запознат с Библията и Корана. След като го изгледах започнах да
се интересувам от Исляма. Тогава прочетох и Корана, който ми беше дал и
Субханеллах (Слава на Аллах) бях заваладяна от Него. Повярвах, че Корана е
истината от Аллах. Прекарах 6 - 7 месеца в неговото изучаване и проучване на
Исляма по интернет. По това време, бях студентка в колеж, така че ходех на
училище, за да вляза в интернет. Разпечатах хиляди страници за Исляма. Исках да
стана мюсюлманка толкова силно, но бях уплашена от това какво ще си помислят
останалите.
За момента се колебаех дали да стана мюсюлманка.
Изучавах Исляма цяла година преди да го приема. Причината за моето колебание
беше, защото знаех, че ще докарам пристъпи на семейството си. Но на 04.07.1997,
съобщих на родителите си, че отивам да приема Исляма. Те се нахвърлиха върху
мен, като ми крещяхаи ме наричаха с
такива обидни думи, че не можете да си представите. Казаха ми, че съм радикална
и глупава. Упрекваха ме, убеждаваха ме, че трябва да ги поставя пред Аллах,
защото те са ме създали (Естегфируллах). Те не вярваха в Аллах. Опитаха се да
направят живота ми много труден. Отказаха да ме виждат, ако не се откажа от
религията си. Аз бях убедена в истинността на религията си и не можех да се
откажа от нея.
Родителите ми не бяха в състояние да ме спасят от
огъня на Ада, единствено Аллах може да ме спаси. Бях мюсюлманка от 2,5 г. И бях виждала
родителите си три пъти до тогава.
Всъщност те постепенно почнаха да общуват с мен
отново и не отдавна дойдоха на вечеря у дома. Почнаха да свикват с идеята, че
съм мюсюлманка. Аз обясних на майка си, че мюсюлманите вярваме в Бог, и че ние
вярваме в Исус като Пратеникна Бог, а
не като син. Също така говорих с нея за Пратеника Мухаммед (С.А.С.). Обясних й,
че е бил правнук на Пратеника Ибрахим. Показах й много знамения от Корана
(по-специално знаменията, които показват научни доказателства, че той е
истината).
Посочих й много айети от Свещената Книга,
включително следните: „Не виждат ли неверниците, че небесата и земята
бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество.
Не ще ли повярват?(Това знамение е в пълно съответствие със
съвременната наука, която установява общия произход на небето и земята, и това,
че водата е основният източник за съществуването на живот.) И направихме по земята непоклатими планини, за да
не се люлее с хората. И направихме в тях клисури за пътища, за да се насочват! И сторихме небето пазен свод. А те от Неговите
знамения се отвръщат. (Тук под знаменията, от които отрицателите са
отвърнали лица, се имат предвид луната, слънцето и другите небесни тела, всяко
едно от които е доказателство за съществуването и могъществото на Аллах.) Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и
луната. Всички по орбита плават.”
[Ал-Енбия:30-33]
Тези знамения са по-впечатляващи, когато се четат
на арабски. Арабският език е оригиналният език на Корана. Свещената Книга я има
и на английски и на арабски едновременно на една и съща страница, така че да
може човек да се ориентира от оригиналния текст.
Ако погледнете по от близо на горните аети. Това
обяснява теорията за големия взрив. Също така знаменията за планините,
обясняват, че без тях земята не би била стабилна (това едва сега е разбран
научен факт). Освен това знаменията обясняват,че нощта и деня плавят по орбита.
Тези знамения и други в целия Коран обясняват факта, че нощта следва деня, и
обратно, заради въртенето на земята. Всички тези, а и много други научни факти
никой не би имал възможността да ги знае преди 1400 г.
Също така показах на майка си много знамения от
Корана, отнасящи се до развитието на плода и как жената предпазва детето в 3
обвивки от тъмнина.
Трябва да кажа на всички, че Исляма донесе комфорт
и спокойствие в живота ми, така както преди непознавах такъв. Всъщност, чуствам
се с друга цел различна от това да стана и да повтарям онова, което съм правила
вчера.
Колко много от нас намират себе си в това
състояние: ставаш и отиваш на работа, след това се прибираш вкъщи, ядеш, спиш и
пак ставаш на следващият ден и всичко започва отново.
Сега съм мюсюлманка и съзнавам, че целта (смисъла)
на живота е богослужение само на нашия Създател и Творец. Ние Му се покланяме и
Го обичаме, и се надяваме на Неговата милост. И така, сега прекарвам времето си
в изучаване на религиозна наука и се опитвам да върша добри дела с надеждата да
спечеля Дженнета.
Толкова е хубаво да разбереш смисъла на животаи да живееш с него всеки ден.
