С написването на тази история целя единствено задоволството на Аллах и това, че мога да помогна на хората, търсещи истината да осъзнаят, че тя е само в Исляма. Започнах да пиша това, през Великденската Неделя, което смятам за подходящо. Мюсюлманка съм от седем години, Елхамдю лиллях /Слава на Аллах/. За първи път научих нещо за Исляма, когато бях в университета от приятел мюсюлманин. Бях успяла да завърша много добро, подготвящо за колежа  средно училище, вярвайки, че Корана е еврейска книга, и че мюсюлманите са идолопоклонници. Нямах интерес към изучаването на нова религия. Имах етноцентричното виждане, че ако щатите са номер едно в света, то ние би трябвало да имаме най-доброто от всичко, включително и религията. Знаех, че християнството не е перфектно, но вярвах, че е най-доброто възможно.

      Дълго време подкрепях мнението, че въпреки че Библията съдържа Божието слово, тя съдържа и думите на обикновените хора, които са я написали. Всеки път, когато взимах Библията през живота си, аз преминавах през някои наистина странни и мръсни пасажи. Не можех да разбера защо Божиите Пратеници ще правят такива отвратителни неща, след като са хора, които живеят през целия си живот, без да мислят за неща, които водят до грях и падение, като тези, които са преписвани на Пророк Давид, Соломон и Лют /мир на всички тях/ и това са само няколко /от пророците омърсени от Библията/.  Спомням си как веднъж чух в църквата, че след като тези Пророци са извършили такива грехове, тогава как може обикновените хора да са по-добри от тях? И така, беше обявено, че Исус е трябвало да бъде пожертван за нашите грехове, тъй като ние просто не можем да се борим с това, защото "плътта е слаба”.

      Така се борех с представата за троицата, опитвайки се да разбера как моят Бог не е един, а три. Един, който е създал земята, един, чиято кръв била пролята за нашите грехове, а после възникваше въпроса за Светият Дух, но всъщност всички те бяха едно!? Когато се молех на Бог, в съзнанието ми винаги излизаше образа на мъдър старец в сияйна роба, горе в облаците. Когато се молех на Исус, си представях млад бял мъж с дълга златисто-руса коса, брада и сини очи. Що се отнася до Светият Дух, тогава можех само да вярвам, че той е мистериозно създание, в чието предназначение не бях сигурна. Наистина нямах чувството, че се моля на един Бог. Но установих, че когато се чувствам притисната, аз автоматично призовавах Бог. Знаех, че да се обърнеш директно към Бог беше най-доброто.

      Когато започнах да изучавам Исляма, аз нямах проблем да се моля директно на Бог, това изглеждаше нещо естествено. Въпреки всичко се боях да отрека Исус и прекарах доста време в размисли по въпроса. Започнах да изучавам християнската история, търсейки истината. Колкото повече четях, толкова по-ясно виждах паралела между обожествяването и жертването на Исус, и историите от Гръцката митология, които бях научила в училище, където Бог и смъртна жена правят дете, което е полубог, притежаващ някои от Божествените качества. Разбрах колко важно е било за "свети Павел”, да накара гърците, на които проповядвал да приемат религията, и как някои от учениците не са били съгласни с методите му. Изглеждаше доста вероятно, това по-скоро да е форма на обожаване на Гърците, отколкото монотеизмът на Старият Завет. И само Аллах знае!

      Аз започнах да срещам трудности да приемам християнските твърдения още в средното училище. Две неща много ме притесняваха. Първото беше директното противоречие между Стария и Новия Завет. Винаги съм мислела за Десетте Заповеди, като за праволинейни прости правила, които Бог всъщност искаше да следваме. Но обожаването на Исус беше абсолютно и тотално престъпване на първата заповед, чрез преписване на съдружник на Бога. Не можех да разбера защо един Всезнаещ Бог ще променя мнението си. Тогава идва и въпроса за покаянието. В Стария Завет на хората е заповядано да се покайват за греховете си, но в Новия Завет, това вече не е необходимо, тъй като Исус е пожертван за греховете на хората. "Павел не е призовавал слушателите си към покаяние за техните грехове, а по-скоро е обявил Божията победа над всички грехове в разпването на Исус. Радикалната природа на Божията сила е декларирана в настойчивостта на Павел, че в смъртта на Христос - Бог е коригирал не божественото /Римляни 4-5/. Хората не са призовани да извършват добри дела защото Бог може да ги поправи”. Тогава какъв стимул имаме да сме добри, когато да си лош може да е доста забавно? Обществото отговаря, преопределяйки доброто и злото. Всеки експерт във възпитанието на децата ще ви каже, че те трябва да разберат, че  техните действия имат последици и ще ви окуражи да оставите децата си да изтърпят последиците от действията си. Но в християнството няма последици и хората са започнали да се държат като развалени деца. Изискващи правото да правят, каквото си искат, изискващи безусловната любов на Бога и на хората, и допускането дори на най-низки и подли постъпки. Не е чудно, че затворите ни са претъпкани и че родителите са изгубили контрола върху децата си.

      Така че, всъщност аз дори не знаех кой наистина е Бог. Ако Исус не е отделен Бог, а е  наистина част от Бога, тогава от кого е бил пожертван? И на кого се е молил в градината? Ако той е бил отделен от Бога, тогава това излиза от границите на монотеизма, което е също и в противоречие със Стария Завет. Беше толкова объркващо, че предпочетох да не мисля за това и започнах наистина да  роптая срещу факта, че не можех да разбера собствената си религия. Бях забравила това, когато започнах да обсъждам религията с бъдещият си съпруг в колежа. Той ме помоли да му обясня Троицата. След няколко неуспешни опита да му обясня, аз протегнах ръце нагоре и заявих, че не мога да го обясня добре, "защото не съм учен!” На което той спокойно отговори: "Трябва ли да си учен, за да разбираш основите на религията си?” Ох! Това наистина боли, но истината понякога боли. По това време вече бях изморена от умствените акробатични опити да разбера на какво всъщност се покланям. Изслушах го с неохота, докато ми разказваше за Единството на Бога и за това, че не си е променил мнението, а е завършил посланието си към хората чрез Пророк Мухаммед /мир нему/. Трябва да отбележа, че това беше разбираемо. Бог е изпращал пророци на човешкият род векове наред, тъй като хората определено са продължили да се отклоняват от правия път и се нуждаели от напътствие. Дори в този  момент, аз му казах, че може да ми разкаже за своята религия просто за информация. "Но не се опитвай да ме убедиш”, казах му аз, "защото никога няма да го направиш!”, "Не!”, отговори той, "Аз просто искам да разбереш от къде идвам и тъй като съм мюсюлманин, мой дълг е да ти кажа.” И разбира се, той не ме убеди, а по-скоро Аллах ме напъти за Своята истина. Елхамдю лиллях!

      Почти по същото време, една приятелка ми даде "превод” на Свещения Коран на Английски език, който беше намерила в една книжарница. Тя нямаше как да знае, че тази книга всъщност е написана от иракски евреин с цел да отвръща хората от Исляма, а не за да им помогне да го разберат. Беше много объркваща. Аз отбелязах и обградих всички цитати, за които исках да питам приятеля си, и когато той се върна от пътуването си в чужбина, се обърнах към него с въпросите си, с книга в ръка. Той не можа да разбере от превода, че това се предполага, че е Корана и търпеливо ме информира за истинското значение на цитатите и причините за тяхното низпославане, намери добър превод на Корана и аз го прочетох. Още си спомням как седях сама и го четях, търсейки грешки и въпроси. Колкото повече четях, толкова повече се убеждавах, че тази книга може да има само един източник – Бог. Четях за Божията Милост и за Неговото желание да прости всеки грях, освен греха да съдружаваш с Него и започнах да ридая. Плачех от дъното на душата си. Плачех за миналото си отричане и от щастие, че най-после съм намерила истината. Знаех, че съм променена за винаги. Бях удивена от научните познания на Корана, които не са взети от Библията, както някой би се опитал да ви накарал да вярвате. Аз завършвах микробиология по това време, и бях много впечатлена от описанието на ембрионалният процес и още толкова много. След като вече бях сигурна, че тази книга наистина е от Бог, реших, че трябва да приема Исляма за своя религия. Знаех, че няма да е лесно, но нищо което си струва не е лесно.

      Разбрах, че първата и най-важна стъпка, за да станеш мюсюлманин е свидетелството: "Ля иляхе иллелах Мухамедун Расулюллах”, което значи: Няма друг бог освен Аллах, Мухаммед е Негов Пратеник.” След като бях разбрала, че Исус е изпратен като пророк при евреите, за да им покаже, че са се отклонили и да ги върне обратно на Божия път, нямах проблем да обожавам само Бог. Но не знаех кой е Мухаммед, и не разбирах какво значи наистина да го следваш. Аллах да благослови всички хора, които ми помогнаха да разбера и оценя живота на Пророк Мухаммед /мир нему/ през последните седем години. Разбрах, че Аллах го е изпратил като пример за човешкия род. Пример, който да бъде следван и подражаван от всички нас във всекидневния ни живот. В държанието си, той е показвал Корана на практика. Аллах да напъти всички ни да живеем, както Той ни е повелил.

      Пророк Мухаммед /мир нему/ е казал: "Правете добри дела правилно, искрено и умерено,  и приемете добрите новини, защото делата ви няма да ви вкарат в Рая.” Попитали го: "И теб ли, о, Пратенико на Аллах?” Той казал: "Дори и мен, освен и докато Аллах не простре Своето опрощение и милост над мен.”

Ерин-Сумея Фаноун