Аз съм 26-годишна британска гражданка от карибски произход. Израснах във Великобритания, където живея и досега.

Пътуването ми към исляма започна  на „зрялата" петгодишна възраст. Един ден избягах от неделно училище, защото учителя се опитваше да ме убеди, че Бог е един, но в същото време е три. Не му повярвах. Бях прекалено малка  да споря с него, затова изразих несъгласието си, като просто избягах. Така настъпи краят на моето неделно училище.

По време на тийнейджърските ми години посещавах различни църкви, включително Католическа, Адвентистка, Мормонска и Свидетелите на Йехова. Общото между всички беше, че проповядват монотеизъм, но фактически вярват в повече от един Бог. Стори ми се странно, че възрастни хора могат да мислят толкова нелогично.

 По това време дори и не мислех за исляма, защото го възприемах като Азиатска религия и не знаех нищо за него. Като карибци, ние винаги считахме, че азиатците практикуват странни религии – идолопоклонничество и т.н. Така че бях сложила исляма в тази категория. По това време той не беше интерес за мен.

Когато бях на 11г., брат ми изучаваше исляма и след време разбрах, че той го беше приел, но пазеше това в тайна. Винаги ме съветваше да не пия, да не се срещам с момчета, да не вземам наркотици и т.н... Аз се вслушвах в думите му  и по този начин бях опазена от много опасности. Факта, че той ми втълпи тези морални ценности, беше началото на изграждането на исляма в сърцето ми. Спрях да ям свинско и вътрешно вярвах само в един Бог.

Като личност винаги съм имала положителен поглед върху живота, грижех се за околната среда, говорех против расизма и това ми помогна да разбера ислямските принципи и да ги осмисля по-късно, като четях Корана. Един ден приятелка ми каза, че трябва да отида в Хайд Парк, където има място, предназначено за хора, които могат свободно да говорят на каквато поискат тема. Често имаше мюсюлмани, разясняващи Исляма на публиката. През този ден Абдул Рахим Грийн от Централната лондонска джамия говореше и докосна струна в сърцето ми. Той разказа за Пророка Мухаммед (с.а.с) по такъв простичък, красив и привлекателен начин, че привлече цялото ми внимание. Аз вече вярвах в другите пророци и той обясни, че Мухаммед бил като тях с тази разлика, че той е последния от поредицата пророци с начало Адем, първия човек. Така че Мухаммед приключва божественото послание към човечеството.

Аз вече вярвах в един Бог и разбирах важността на морала, и научаването за Корана и ролята на Мухаммед завърши …Беше просто и разбираемо. Същата нощ реших, че не искам да умра в колебливо състояние и се реших да произнеса шехадета. Брата на една приятелка беше приел исляма на 17г. и аз отидох у тях, за да го намеря и изкажа шехадета.

В моя малък свят не осъзнавах, че вече съм станала мюсюлманка и шехадета щеше просто да затвърди това, което вече бях.

Започнах уроци, водени от Абдул Рахим Грийн и научих повече за основните вярвания в исляма, за важността на единобожието, и приложението им във всекидневието. Уроците бяха много духовни и ни мотивираха да учим повече. Започнах да говоря за исляма на моето семейство и в училище, където организирах стая за молитва. Там дискутирахме по време на обедната почивка и много ученици бяха привлечени. Влияние имаше и от семето, което брат ми беше посял преди много години. Съветът, който ми беше дал – да се пазя от неморални действия, ме опази, докато получих по-задълбочени знания за исляма. На 12 години брат ми вече се молеше и четеше Корана въпреки, че никой друг от семейството ни не беше мюсюлманин. Той ми повлия много.

Главните пречки, които срещах, бяха от карибската общност, когато стана въпрос за хиджаб. Въпреки, че не носех пълен хиджаб, учителите ме подценяваха и оказваха натиск да го сваля. Повечето от децата, които приеха исляма чрез срещите ни в стаята за молитви, бяха от мюсюлмански семейства, но които не практикуваха своята религия.

Участвах в театрална група, но след като приех исляма, спрях да играя пред мъже, което беше голяма жертва и доведе до голям натиск от страна на учителите, които се опитваха да ме убедят да продължа, защото бях добър актьор. Вярата ми беше толкова силна, че бях твърдо решена да следвам повелите на Аллах независимо от това какво хората можеше да казват, мислят или правят. Това, което най-силно ме привлече към исляма съвпадаше с инстинктивната ми вяра в един Бог, винаги съм мислила, че е голяма обида да се слагат други, наравно с него.

По едно време родителите ми ме заведоха в Ямайка на посещение на многочислените ни роднини там, които всички са християни. Те са строили църкви и са много активни в тяхната общност. Като разбраха за приемането ми на исляма, казаха: „...молитвите им са ритуалистични, дрехите им са костюми, жените са потиснати..." – най-общо бяха решени да възвърнат Христос в сърцето ми. Те не разбираха, че Христос вече беше в сърцето ми, но го обичах като пророк и пратеник на Всевишния, а не по начина, по който те го обичаха.

Бях 15 годишна, но отказах да ходя на църква, или да ходя с другите на плуване или да присъствам на мероприятия, където се смесваха мъже и жени. Бях решена да отстоявам правото си да плувам на място само за жени. Те си мислеха, че преминавам през фаза и това ще се премени…

Досега петима членове на семейството ми са приели исляма.

Слава и благодарност на Аллах.