Усетът на човек към нравствеността е негов основен характерен белег, разграничаващ го от другите създания. Животните нито познават морала или нормите, нито носят същата отговорност, с която е натоварен човекът, бидейки способен да отличи доброто и справедливото от лошото и злото.

Ето защо човек, на който са присъщи лошите нрави, като лъжене, мамене, проявяване на несправедливост, коварност и лицемерие е по-лош от животно и присъствието му сред обществото е заплаха за всички други хора.

Ислямът ни учи да следваме принципите на живота като човешки същества, които се отличават с най-добрите морални добродетели и които странят от непристойното поведение.

Пророка (с.а.с.) е казал: „Бях изпратен да усъвършенствам морала.”

Това означава, че една от основните цели на Исляма е да възпита човека на най-възвишените нравствени принципи и да го опази чист от порочността и всякакви постъпки, лишени от морал.

Човекът с лош нрав вреди не само на обществото, но и на себе си. Този, който изрича лъжи, делата му са несправедливи, злослови, ненавижда, въвежда другите в заблуда и ги предава, със сигурност губи тяхното доверие и уважение.

Освен това, злият човек си спечелва гнева на Аллах и бива отхвърлен от останалите. Той разпространява поквара в обществения живот и се превръща във фактор, водещ до упадък и разруха сред хората. Ето защо в едно от наставленията си Пророкът (с.а.с.), предупреждава за тези злонамерени хора казвайки: „Който стори зло сам себе си угнетява”.

Също така, в него той (с.а.с.) казва на мюсюлманите, че пътят към постигане на съвършенство е придържането към доброто поведение и праведността.

Имам Джа’фар Ал-Садик (мир нему) предава че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Най-добрите сред вярващите са тези с най-прекрасния нрав."

И още Пратеника на Аллах (с.а.с.) ни е казал, че сред най-добрите дела на Съдния ден е праведното поведение.
„Най-тежкото нещо, което бива поставено на везната на човек на Съдния ден, е добрият нрав”.

Дълг на мюсюлманина е да усъвършенства своя характер, да се отнася към другите с добро и да страни от тези, които следват пошлото и непристойното. Самият Пророк (с.а.с.), поради своята правдивост, честност и почтено отношение към хората, поради това, че прощаваше на злосторниците, че беше щедър, смел, справедлив, поради това, че на всеки сторваше добро, идва като пример за нас, висш образец за поведение за всички мюсюлмани.

Това се потвърждава и от Свещеният Коран в следния айет:

"Ти наистина имаш велик нрав.” (68:4)