Каталог на статиите

Главна » Статии » ВЕРОУБЕЖДЕНИЕ » АКАИД

НЕ БЪРЗАЙ С ИЗВОДИТЕ!

 

В едно село живеел възрастен мъж. Той бил много беден, но дори кралят му завиждал, защото притежавал прекрасен бял кон. Кралят не веднъж му предлагал да заплати огромна сума за коня, но старецът всеки път отказвал да го продаде.

- Той за мен не е просто кон, а скъп приятел! Вие бихте ли се съгласили да продадете приятеля си на някого? - отвръщал всеки път мъжът.

Една сутрин, когато старецът отишъл в обора, с почуда установил, че конят го няма. Разбирайки това, всички жители на селото завикали в един глас:

- Ти си един нещастен глупак! Ако се беше съгласил да продадеш коня, щеше да притежаваш несметно богатство. А сега нямаш нито кон, нито пари... Какво нещастие!

- Не стигайте толкова далеч, не съдете така прибързано! - отговорил им старецът. - Кажете само, че коня го няма в обора, защото това е факта. Оставете предположенията. Дали случилото се е нещастие или благословия - никой от нас не знае!...

Селяните се изсмяли на думите на стареца и ги отминали с пренебрежение. Но се минали 15 дни и се случило нещо, от което всички в селото онемели. Конят, не само че се върнал обратно, но и довел със себе си още дузина прекрасни диви коне.

- Бил си прав, старче. Прости ни! - започнали да се разкайват хората. - Случилото се наистина не е било нещастие, а благословия!...

- Пак си правите прибързани заключения! - поклатил глава старецът. - Фактът е, че конят ми се върна и доведе със себе си още 10 коня. Но никой от нас не знае, дали това ще е за добро или зло. Единствено времето ще покаже, благословия или нещастие е тази случка. Вие виждате само една дума в изречението, а се опитвате по нея да съдите за цялата книга!...

Този път, хората не коментирали на глас, но вътрешно не се съгласили с думите на стареца. Та нима 11 прекрасни коня не са истинска благодат?!

През следващата седмица синът на бедния старец се заел да опитомява новите коне. Но те били доста непокорни и докато той се опитвал да обязди един от тях, паднал и си счупил и двата крака. Тогава съселяните отново започнали да коментират:

- Прав беше в думите си. Тези коне наистина се оказаха нещастие за вас, а не благословия. Синът ти беше твоята единствена подкрепа, а сега той не е в състояние да ти помага. Ти стана още по-беден от преди дори!...

- Вие отново съдите за ситуацията само по един фрагмент от нея! - опитвал се отново да им обяснява възрастният мъж. - Животът ни се поднася къс по къс и ние няма как да знаем какво ще последва. Затова и няма как да знаем дали случилото се е за добро или за зло. Знаем само, че синът ми си счупи краката. Останалото ще покаже времето!...

Няколко седмици по-късно се случило нещо съвсем неочаквано. В страната започнала война и всички млади мъже били мобилизирани във войската. Само синът на бедния старец си останал вкъщи, заради счупените си крака. Всички в селото плачели и се вайкали, защото знаели, че е възможно никога повече да не видят синовете и мъжете си. Тогава казали на стареца:

- Прав беше, старче. Ето, че случката със сина ти се оказа благословия. Нашите деца заминаха за фронта и не се знае дали ще се завърнат обратно, а твоето момче си е при теб!...

А старецът отвърнал:

- Вие продължавате да съдите прибързано. Факт е, че синът ми остана в къщи. Но дали това ще доведе нещо добро или лошо, знае само Всевишният!...

...Ако се задържате на малките парченца и съдите по тях - вие никога няма да видите цялата ситуация. Ако превърнете съденето в навик, спирате да растете и да се развивате. Разсъждението всъщност е застиналото състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото приема развитието като нещо неуютно и рисковано. Но в действителност това пътуване никога не свършва. Когато един път свърши, започва друг. Когато една врата се затвори, се отваря нова. Когато си мислите, че вече сте достигнали върха разбирате, че пред вас са се открили нови висини. Животът е един безкраен път. А смелият човек се интересува не от крайния резултат на пътуването, а от неговото съдържание. Защото същността е в това да израстваш, изживявайки пълноценно всеки миг!

---------------------------

Всъщност няма от какво да се страхуваме -  освен от Аллах. Той ни улеснява  - ала ние не разбираме и много често избързваме със заключенията си.

 

Вярващият човек независимо в какво положение се намира или ще изпадне, съблюдава нормите на религията. Той изпълва живота си със съдържание - украсява го с праведни дела, търсейки задоволството на Аллах. А какъв ще бъде крайният резултат - дали ще бъде угнетен или набеден... в крайна сметка Аллах е Онзи, Който ще му въздаде от Своята милост!

 

Същността е в това да се израства, да има развитие, да бъде опознат пътя отреден от Аллах и да се следва стриктно – човек да стане добър вярващ. Така ще изживееш пълноценно всеки миг, отпивайки от извора на вярата, плувайки в мъдростта на религията, унасяйки се в благодатта от това да бъдеш раб на Всевишния, на Единствения Господар на всяко нещо!


Категория: АКАИД | Добавил: ikra (20.10.2011)
Разгледали: 405 | Коментар: 2
Всички коментари: 2
+1   Спам
1 Dani   (24.01.2012 02:50)
interesni neshta ima pri vas!

+1   Спам
2 eva2503   (30.09.2012 14:33)
Вярвайте в Аллах и знайте,че за всичко случващо се има причина.Аллах е този,който ни показва правия път и на никого не би дал товар от колкото може да понесе.

Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]