Душата ранена в мрак стене

И леден студ сковава я тежко.

Как не осъзнах, че дяволът я мами

Даже чувствата останаха сковани

И в сълзи целите облени.

Трябва ми малко топлина

Иначе от студ мога да умра, 

тялото мога да стопля с одеяла,

но душата как мога да спася?

“Трябва й вяра!” - някой извика.

Само с вяра топлина се постига,

Тогава ледът се топи

И от топлината ще се изпари.

А чувствата от леда сковани

Бог ще изберат да ги брани. 

Няма да мръзнат, няма да плачат,

А раните тежки ще се заличат, 

Чрез вярата изчезва студът.

Никой не мръзне, никой не стене

Щом вярата душата обгърне.

Само с вяра се постига топлина,

А душата сияе с невиждана светлина.