Към Тебе,Господарю на творенията,

Аз отправям своя зов,

Дори да съм престъпващ,

о,Владетелю на великодушието и милостта!

И когато сърцето ми се сви и пътищата ми се стесниха,

Открих надежда за спасение,

само в Твоето опрощение.

Защото Ти си опрощавал грешки

и още опрощаваш,

Ти даряваш и опрощаваш,

Заради Своето великодушие и милосърдие.

Нима не си Ти онзи,

Който ме дари с препитание и ме напъти?

И не е спрял да бъде великодушен с мен и да ми дарява блага?

Моля Владетеля на милосърдието да ми прости грешките

И да ми прикрие миналите ми грехове и бъдещите.

И ако ме опростиш,ще си опростил непокорник,

Упорит угнетител,непреставащ да греши!

И ако си решил да ме накажеш,аз няма да изгубя надежда,

Дори заради греховете ми да ме вкарат в Джехеннем.

Потрепващ,когато се споменава неговия Господар,

И безразличен,когато се споменава друг,той казва:

“Любими (Аллах),Ти си моят зов и моето желание,

Ти си достатъчен копнеж и достатъчна награда

За онези,които се надяват.

Аз пазя обичта си чиста,за да не бъде осквернена от страстите ми,и пазя обета си за вярност,за да не бъде променен.

Бодростта ми е в копнеж (по Теб),а сънят ми е съдба.”

(Тези чувства) следват стъпките ми с възторг и възпяване!

Греховете ми са големи-и миналите,и сегашните,

Но Твоето опрощение за раба е по-велико и по-върховно!

Към Тебе,Господарю на творенията,

Аз отправям своя зов,

Дори да съм престъпващ,

о,Владетелю на великодушието и милостта!

И когато сърцето ми се сви и пътищата ми се стесниха,

Открих надежда за спасение,

само в Твоето опрощение.