Какво са редове от рими и силен бас?

Естествено, музика звучаща и у нас и у вас!

Тя е "пагубната чума" на нашия век,

която ни погуби, не остави здрав човек.

С нея за другар приканва те шейтана,

нали тя му е зовът, тя му е езана!

Знай, приемеш ли измамната покана,

свършено е с теб, взел ти е имана.

А без иман за къде си братко мой,

душата ти не ще намери миг покой.

Май забравил си, че на този свят си раб.

Гледам гордо казваш:

"Обичам музиката - рап.

Мой! За моята душа рапът е покой.

Широки дънки, кърпа на главата, мой!..."

Пречист е Аллах! Какви са тези слова?!

Нима Аллах ще бъде доволен от това -

Мръсни думи да излизат от твоята уста

и да забравиш за живота след смъртта?!

Знам, неприятна ти е тази дума,

защото музиката взела ти е ума.

Но нима Азраил работата си ще спира,

нима вече никой няма да умира?!

Нима смяташ, че ще бъдеш вечно тук,

че Азраил не ще рече: "С този свят до тук!

За теб се свърши земния живот омаен.

Сега ще даваш сметка за живота си нехаен!"

Преди да дойде този миг и да кажеш "Ах!",

опомни се и тръгни към Великия Аллах.

Така ще остане Той от теб доволен,

от "чумата'" ще те избави и няма да си болен.

Няма повече да казваш: "Музиката да не спира!

Нека да съм в Ада, там са Бритни и Шакира!"

Опазил ни Аллах от подобно нещо!

В Ада е зловещо, ужасно е горещо.

Храната там са тръни, напитките - горчиви.

А пазителите никак не са отзивчиви.

Затова се спри, о, братко и помисли отново,

кое е по-добре - Рай или мъчение сурово?

Ами ти сестричке мила, май и ти си се заблудила!

Само със слушане не се задоволяваш,

а на певицата във всичко подражаваш.

Дрехите, косата - всичко ти е като нея,

чудя се дали да плача или да се смея!!!

Защо така се промени, какво ти стана,

от вярата - имана нищичко ли не остана?

Погледни се, виж се на какво приличаш, не казвай:

"Днес модерно е така да се обличам.

Дрехите ми трябва да са като на царица,

за да изглеждам също като любимата певица!"

Ами ако любимата певица е в Ада,

нима ще искаш да сте на една и съща клада?!

Продължаваш, като се обръщаш и ми казваш:

"Не е важно туй що отвън показваш.

Ти не гледай, че гримирано ми е личицето,

аз в Аллах си вярвам и чистичко ми е сърчицето!"

Разбери, отвътре Мекка - отвън Париж, не става!

Живеещия тъй, до край заблуден си остава.

Защо слушаш песни на един обратен - луд.

Забрави ли за края на племето на Лют?

Питаш, къде и е на музиката проблема,

как успява тя на хората имана да отнема?

Ами на музиката, проблема и е в това,

че откъсва тя човека от реалността.

Взема ти ума, разпалва ти страстта

и те кара да забравиш живота след смъртта.

Нещо повече, от вярата може да те изкара,

да направиш ширк дори може да те накара.

Нима няма ширк в следния куплет,

който тъй безгрижно си повтаряш ред по ред:

"Ти си моят ангел, ти си моят бог (!),

ти си моят демон - силен и жесток!"

А какво ще кажеш за тези редове:

"И се моля на всички богове (!) - уволнение?"

Като гледам май дошло е време,

всеки наново Исляма да приеме.

Затова нека се опомним и влезнем в Исляма,

да запалим в сърцата искрата на имана.

Нека всички заедно повярваме отново в Аллах.

Нека кажем от все сърце: "Ля иляхе иллеллах!"