Хз. Давуд, мир нему, бил седнал на престола си и четял Зебур, когато видял пълзящ по земята малък червен червей.“Какво ли е възнамерявал Аллах, когато е сътворявал този червей?”, помислил си той. С позволението на Аллах червеят проговорил, казал му:
"– О, Пратенико на Аллах! Аллах ми внуши през деня да изричам хиляда пъти: “Субханяллахи велхамдулилляхи ве ляиляхе илляллаху вяллаху екбер. (Преславен е Аллах! Хвала на Аллах! Няма друг бог освен Аллах! Аллах е най-велик!) Всяка нощ отново хиляда пъти изричам: “Аллахумме салли аля сеййидина Мухаммедининебиййил уммийи ве аля алихи ве сахбихи ве селлем.” (О, Аллах, приветствай и благослови Твоя пратеник без четмо и писмо– Мухаммед, неговите близки и неговите сподвижници.) Разкажи ми, какво е твоето споменаване (зикр), та да се поуча и аз!"
След тези думи Давуд, мир нему, съжалиl за това че подценил малкото творение, разкаял се пред Аллах и се подслонил под Неговата защита.

Хз. Ибрахим, мир нему, когато се сещал за едно свое провинение, сякаш загубвал съзнание, а туптенето на сърцето му сякаш се чувало на разстояние една миля. Веднъж Джебраил, мир нему, с разрешението на Аллах, дошъл при него и рекъл:"– Аллах ти праща поздрав и пита: “Виждал ли си някой, който се страхува от приятеля си?”.Хз. Ибрахим, мир нему, отговорил така:– О, Джебраил, когато се сетя за провинението си и за неговото наказание, забравям за приятелството ни."

Ето това е поведението на пратениците, приближените до Аллах раби и праведниците. Поразмишлявай сам за останалото!

От "БЕСЕДА" Ахмед Салиев