Каталог на статиите

Главна » Статии » РЕЛИГИОЗНИ РАЗКАЗИ » РЕЛИГИОЗНИ РАЗКАЗИ

Втори шанс

Ахмед беше младо и хубаво момче, но все още не беше създал свое семейство. Живееше в Истанбул с майка си и баща си.

От 1 година работеше като хлебар във фурната на Демир ага, един от най-старите и уважавани хлебари в техния квартал. Работата не беше тежка, изкарваше добри пари и беше доволен. Само едно не харесваше Ахмед в стария майстор- това, че постоянно го съветваше, ама за всичко- че не трябва да пие алкохол, че трябва да прави намаз, да избягва компанията на пропаднали жени и за ред други неща, които всъщност бяха част от ежедневието на младото момче. Не стига, че майка му и баща му постоянно му говореха, сега трябваше да ги чува и от Демир ага. Въпреки че думите на възрастния човек го дразнеха, Ахмед не смееше да му противоречи, защото дълбоко в сърцето си знаеше, че е прав, но си мислеше, че все още не му е дошло времето, тези неща се спазваха от по- възрастните.

Младият момък си мислеше:” Още съм млад, здрав, сега му е времето да си поживея, като остарея, тогава ще му мисля за намаз, рамазан и други такива.”

Всяка вечер след работа, Ахмед, вместо да се прибере при родителите си, отиваше в близката кръчма, където го чакаха другарите му и пируваха до късно през нощта, заедно с жените, които бяха част от компанията. И така парите, които изкарваше, отиваха са пиене, хазарт и жени.

Тази вечер беше ред на Ахмед да почисти фурната, в която се печеше хляба. Тя беше голяма и спокойно човек влизаше да я забърше. Ахмед взе метлата и парцала, отвори тежката, изолирана врата на пещта и влезе вътре. Но от течението на отворения прозорец вратата се затвори с трясък зад гърба на Ахмед. В първия момент той не осъзна какво се случи, започна да мете пода, но когато поиска да изхвърли боклука, не можа да отвори вратата. От вътре нямаше дръжка и нямаше как да излезе. Тогава Ахмед изтръпна - осъзна, че беше попаднал в капан. Първоначално започна до вика, но веднага се сети, че е безполезно- фурната и вратата са изолирани и нямаше как някой да го чуе. Опита да тропа, ала ефекта беше същия.

Тогава Ахмед седна на пода и си представи ужасяваща картина - как сутринта Демир ага идва, включва фурната на 300 градуса, за да загрее и почва да приготвя тестото за хляба. Тогава температурата вътре в пещта, където се намираше той, постепенно ще почне да се увеличава, топлината много бързо ще стане нетърпима...


Най-напред Ахмед си представи как ще почне да се задушава, но преди това косата му ще се подпали, ще усети натрапчивия мирис на косми, после тялото му ще почне да се гърчи, ще замирише на печено месо...

При тези мисли, Ахмед се изпоти. Започна да плаче, дълго време не можа да спре. Но скоро сякаш и сълзите му свършиха.

Осъзна в каква абсурдна ситуация е изпаднал - родителите му нямаше да го търсят, защото ще си мислят, че е на поредната пиянска вечер с приятелите си. Разбра, че му е писано да умре тук, но когато направи една равносметка на делата си, се изпоти още веднъж. С какво ще се яви пред Всевишния?!
Нямаше нищо в живота си, с което да се гордее. Ако поне веднъж беше послушал родителите си и беше кланял намаз..., и не им противоречеше постоянно, беше говял с тях, не беше пил алкохол....

Списъка с ”ако не беше”, щеше да е безкраен. Осъзна колко неща е пропуснал, колко възможности е пропилял, дори и това, че Демир ага винаги ги освобождаваше за петъчния намаз, той не бе ходил. Очите на младежа отново се изпълниха със сълзи. Огромно разкаяние изпълни сърцето му. Загуби представа за времето в размисли.

Като в сън Ахмед осъзна, че единственото, което му оставаше, е да поиска прошка от Аллах, Той е Милостивия и Опрощаващия. Падна на пода на седжде и започна да се моли. Не знаеше колко време е останал така.
На сутринта Демир ага дойде рано. Но още щом наближи пекарната, видя, че нещо не е наред - лампите още светеха, вратата беше отключена, а вътре нямаше никой. Първата му мисъл беше, че са ограбени, но като огледа, всичко си беше на мястото. Огледа още веднъж помещението и тогава забеляза затворената врата на фурната. Той знаеше, че винаги я оставят отворена след почистване. Демир ага приближи и я отвори. Учудването му беше голямо, когато вътре видя мъж на седжде.

В първия момент не можа да го познае - този човек беше с побелели коси!...

Но когато мъжа се съвзе от звука на отварящата се врата, тогава Демир ага позна Ахмед.

- Какво се е случило с теб? - едва успя да попита смаяния човек.

Тогава Ахмед се разплака, прегърна силно стария хлебар и му разказа какво му се е случило. Когато се успокои малко, той тръгна към вратата. Но на отсрещната стена имаше огледало. Когато погледа на Ахмед попадна случайно там, в първия момент не можа да се познае - косата му беше побеляла от преживения ужас, а по лицето му имаше следи от кошмара.
Въпреки това, Ахмед се усмихна и вътрешно благодари на Аллах за втория шанс, който получи от Всевишния. 


Хатиджа


Категория: РЕЛИГИОЗНИ РАЗКАЗИ | Добавил: rrafi (25.05.2010)
Разгледали: 455
Всички коментари: 0
Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]