Възрастният мъж излезе от дома си в ранни зори. Докато напредваше по пътя си, един велосипедист се блъсна в него. Падна на земята и леко се нарани. Случайни минувачи го закараха веднага до най-близката болница. Сестрите първо превързаха раната му, а сетне го помолиха да изчака, докато направят и рентгенова снимка за евентуални счупвания. Човекът се обезпокои, каза, че бърза и не иска да му се прави снимка. Сестрите с любопитство го запитаха, защо бърза.

– Жена ми остава в старчески дом. Всеки ден ходя при нея и закусваме заедно. Ето защо не искам да закъснявам – каза мъжът.

– Да й се обадим и да й кажем, че ще закъснеете – настояха сестрите.

Мъжът тъжно отговори:

– Жена ми е болна от алцхаймер, нищо не разбира, дори не знае кой съм аз.

Сестрите учудено попитаха:

– Щом не знае дори кой сте, защо всяка сутрин си правите труда и бързате, за да закусите с нея?
– Не е ли достатъчно това, че аз знам тя коя е... – с натъжен глас отговори възрастният мъж.

Ахмед Салиев