В книгата си "Тенбихул мугтеррин" Имам Шарани описва следната поучителна случка:

Имало един човек, който след дълги и мъчителни уси¬лия постигнал висока духовна степен. Веднъж тръгнал на път, но времето било непоносимо горещо, а пътят много дълъг. Аллах се смилил над този свой раб и заповядал на един облак да го следва правейки му сянка.

По време на пътуването един друг пътник забелязал това нещо и си помислил, че може и той да се възползва от сянката на този облак, с която Аллах облагодетелствал този свят човек, за да стигне и той по-лесно там, където бил тръгнал. Но когато светецът видял, че и друг се присъединил към неговата сянка сметнал, че онзи не е достоен за такава благодат, а само той. Почувствал гордост в себе си, променил изражението и походката си мислейки:
- Този облак е изпратен лично и единствено за мен, заради онова, което съм постигнал. Само аз заслужавам такава почит. Постигнал съм си го!...
Пътника зад него усетил това, оттеглил се от сянката и седнал покрай пътя, за да си почине, но какво се случило тогава?! Вместо облака да продължи да следва същия човек, останал да прави сянка на другия пътник!

Така става, когато човек забрави Истинския притежател на благата и не Му благодари, а се възгордява. Тази гордост става причина за падение и лишение...

В живота ни винаги става така с успехите ни - възгордеем ли се от тях, ще ни последва падение и лишение! Да не забравяме - вместо да се възгордяваме - трябва да благодарим на Аллах за всичко, с което ни е облагодетелствал, защото всичките ни успехи и блага са от него.

Вместо високомерни, нека бъдем скромни!...