“Не са равни добрината и злината. Отблъсквай злината с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда става като близък приятел.” (Коран; 41:34)

Гореспоменатият айет от Корана говори за отговора на злото с добро, отстраняване на злината чрез добрина.

Гъвкавостта – това е уникална способност да се справим с трудностите и изпитанията. Пратениците на Аллах обаче, не са били склонни на мисълта само за приспособяване, не просто са се справяли с най-сложните ситуации, не просто са оцелявали – те са се променяли.

Да променим своята същност, а не само да се приспособяваме – ето това е, от което се нуждаят сега мюсюлманите. Не са ни необходими само възможности, навици и определени познания, за да се справим с това, което се случва около нас, ние сме длъжни да положим всички усилия да усъвършенстваме себе си и обкръжаващите ни хора, в името на постигане общото благополучие. Именно на това ни учи примерът на Пророците на Аллах (мир на всички!).

Един мъдрец е казал: “Ако почувстваш в сърцето си неприязън, ти можеш да й придадеш различна форма. Когато успееш да направиш това, ти ще предложиш на хората надежда и милост в замяна на още по-голяма ненавист.”                

Не бива просто да не обичаш тези, които не те обичат достатъчно, защото е известно, че по този начин ще се получи безкраен кръг от омраза и неприязън, който неминуемо ще причини на човечеството безгранична скръб и страдания.  

Аллах ни е предоставил възможност за свобода на избора: да тръгнем по този или другия път. Никой не ни принуждава към ответна ненавист, т.е. да отговорим с ненавист.  Даден ни е избор: да отвърнем по този начин, или чрез по-добрия.  

„Господи наш! Не ни подлагай на изпитание чрез неверниците и ни опрости! Господи наш, наистина Ти си Всемогъщия, Премъдрия.” (Коран; 60:5)

„Аллах може да породи обич между вас и онези от тях, с които враждувахте. Аллах е Всемогъщ. Аллах е Опрощаващ, Милосърден. Аллах не ви забранява да бъдете добри и да се отнасяте справедливо с тези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Наистина, Аллах обича справедливите.” (Коран; 60:7,8)

Поуката от приведените по-горе айети е предупреждение да не провокираме у околните негативно отношение към мюсюлманите.

Често, човек подсъзнателно се самоопределя като “жертва”, настройвайки се за среща с отрицанието и проявите на нетолерантност и нетърпимост. Излизайки от дома си, някои мюсюлмани вече са “закодирали” негативизма в себе си и са се “въоръжили” с нагласата от типа: “мен не ме харесват, защото съм мюсюлманин”; лицето му е мрачно, в погледа му се чете явна враждебност и ненавист. В резултат – околните му отвръщат със същите емоции и чувства.

Отрицателната тенденция би могла да се промени в полза на позитивната, ако се откажем от нея, но при все това да се опитаме да проумеем нейния мотив. Така стоят и нещата с ненавистта. Ако съумеем да вникнем в нея, както сами в себе си, ние ще успеем да й придадем друга форма. В противeн случай тя ще ни погуби.