Изпратихме един месец, който бе изпълнен с изобилие и милост.

Месец, който подтиква хората към извършване на много повече богослужения и добрини, и който кара верските сърца да трепнат от вълнение.

През този честит месец Рамазан Всевишният Аллах ни е повелил да говеем. То представлява религиозен обред и духовно упражнение, което ни приближава към Аллах. Но ако някой говее по медицинско предписание или воден от някакъв друг подтик, това ни най-малко не означава, че извършва религиозните си задължения, защото тук е важна целта и намерението.

Мистиците са забелязали, че силата на животинското пречи на извисяването на човешкия дух. Затова ако искаме да подчиним тялото на духа, трябва да премахнем силата на тялото и да укрепим тази на духа. Хората разбрали, че няма по-добро средство за това от глада, жаждата, отказа от плътските желания и контрола над езика, сърцето – мисълта и другите органи. Един от аспектите на личното усъвършенстване е овладяването на животинската природа от разума. Понякога природата се бунтува, друг път се подчинява. За да подчини животинското, човек се нуждае от тежки упражнения, каквото е говеенето. Ако се допусне грях, разкаянието и умъртвяването на плътта чрез въздържание не само утешава душата, но и укрепва волята за съпротива срещу нови грехове и пороци. Всъщност отказът от храна и вода е част от природата на ангелите. Налагайки си подобен режим, човек придобива техни черти и тъй като го прави по волята на Аллах, се доближава до Него и постига заветната за всеки цел – Неговото благоволение.

Говеенето изпълва човека с търпение и безкористност, защото когато говее, той чувства болките на лишението, но търпеливо ги понася. И въпреки, че това лишение е временно, той разбира трудното положение на хората, които са лишени от основни средства за съществуване с дни, седмици, та дори и с месеци наред. Значението на един такъв опит в социален и хуманен смисъл е, че един такъв човек би бил много по-бърз от всеки друг в съчувствието и помощта към останалите хора.

ЧЕСТИТ РАМАЗАН

БАЙРЯМ!