Каталог на статиите

Главна » Статии » ОТНОСНО СМЪРТТА » ОТНОСНО СМЪРТТА

ЕДИН МИГ ОТ ЖИВОТА


Беше втората половина на септември 2008 година! Всички  в селото очакваха с нетърпение Рамазан Байрям. Подготовката вървеше и радостта растеше с всеки изминал ден. След празника Байрям предстоеше откриване на Джамията в селото. Дали бе откриване или повод  да се съберат повече мюсюлмани, Аллах знае!

 

Беше строена дълги години с много помощ и подкрепа от всякъде и с труда на всички мюсюлмани от селото. Всеки с каквото може помагаше. Желанието им беше децата да получат добро знание и възпитание едновременно в както в училище, така в Джамията и у дома. Детските души също се вълнуваха за предстоящото събитие. Какво нещо е обичта в името на Аллах! Какво нещо е да отвориш сърцето си и да почувстваш истински, чистосърдечно, искрено обич в  името на Аллах! Кипеше подготовка. Не по малко се вълнуваха и родителите, чиито деца  ще вземат участие  в празничната програма. Акрам се вълнуваше много повече от всички, защото беше сам в отглеждането и възпитанието на синовете  си. Ражда се през 72 година, по време на „възродителните” събития в семейство, което е напуснало родното си място за да защити името си в името на Аллах! Не познал любовта на дядо, не усетил топлия скут на баба… Месец не достигна на баща му да доживее до  10 ноември. Но сега е щастлив, че има възможността да се радва на всичко останало. Има съпруга, деца, майка, брат и сестра. Има любовта в името на Всевишния! Има широко скроено сърце. Всеки в него доверие може да намери. Уважаван от съседи, колеги, приятели ..., не оставаше без гости вечер у дома. Децата си сам водеше зиме на планина, лете на море. С него бяха на риболов в язовира, на поливката  в браздата, в басейна на хижата и в обора на животните... Така пораснаха децата, а той преди месец навърши 35 години. Сега очакваха гостите с нетърпение. Заедно  направиха много покупки. За мъжете приготвиха свободната къща на сестра му, за която пак той се грижеше. Всичко беше в очакване. Елхамдюлиллях! Автобуса пристигна! Пред входната врата се натрупаха посрещачи. Когато Акрам видя да слизат първите гости, сърцето му се сви, разпозна приятелите на  баща си (рхм), колко ли би се радвал да ги види сега, кой с бастунче, с брада, друг с побеляла коса, трети със съпругата си доживели старостта,  изморени от стотиците километри слизаха и поздравяваха „Уесселяму Алейкум!” ”Уе алейкум селям” и добре дошли се носеше на вред в тъмата. Акрам не можеше да си намери място от радост, сякаш раят бе тук и сега. Само трима от гостите му бяха и роднини. Софрите бяха наредени и гостите  нахранени. Един час бе изминал от езана за нощния намаз. Взеха абдест и кланяха джемаат и в трите стаи. Беше толкова красиво! Не беше си и помислял дори и в най-смелите мечти, че при наличието на Джамия, в тази от 15 години необитаема къща, ще има такъв джемаат от гости, възрастни хорица, истински мюсюлмани, и още повече и приятели на баща му (рхм). Субханеллах!

 

Беше в приказка. Беше в рая! Тичаше и до вкъщи да нагледа жена си как се справя с жените гостенки. И радостта в очите и сърцата на децата му личеше! Подай кафе, чай, мляко, сладки, и още и още... Рай беше в сърцата на всички, домакини и гости! Всеки казваше с какво добро помнят бащата (рхм). Акрам сякаш усети негово присъствие! Аллах е Велик!

 

Дойдоха комшиите и отведоха роднините си. Останаха само десетина. Акрам ги настани да си легнат, но той остана буден цяла нощ. Рано за сабах се приготвиха да отидат в джамията. Тръгвайки си подаваха армагани с благопожелания! Един от тях подавайки кутията с бонбони каза: ”Това е за тази къща в името на Аллах! Благодатта никога да не свършва!”

 

Беше пълно в джамията. На улицата много хора бяха насядали по пейките, специално направени за това. Програмата беше започнала, когато заваля лек тих дъждец , Аллах  изпрати своите  ангели - дъждовни капки да поздрави всеки, който се е посветил в тези минути в името на Аллах!

 

Всички деца се представиха добре. Синът на Акрам също. Чете много прочувствено   сури от Корана. Гласът му беше меден, завладяващ. Акрам с удовлетворение слушаше изпълнението на своя син. След официалната част имаше гощавка! Всичко приключи много добре. Аллах да приеме старанието на всички!

 

Акрам прибра всички хранителни продукти от къщата на сестра си, остави само кутията с бонбони, като се увери, че са с дълъг срок на годност. Каза си „за следващото гости, иншааллах!”

 

И беше прав. Само след пет месеца имаше гости. Срока на бонбоните не бе изтекъл. Дойдоха много, много гости. Този път и много роднини. Много приятели, колеги, съседи. Гости отблизо и далеч. Акрам ги посрещна, но не за да ги изпрати, а да се сбогува с тях, а  те да  го  изпратят в отвъдния му дом. Аллах да се смили над него и над всички мюсюлмани и да го дари с Дженнет! Амин!

 

Живота е миг…

 

Сумая Акрам


. . . . .

 

От АбуХурейра радияллаху анху, се предава, че  Пратеникът на Аллах е казал: Когато човек умира, всички негови дела се прекратяват, с изключение на три: непрекъснатата милостиня (садака-и джария); знания, които могат да се ползват от хората; и праведните деца, които ще се обръщат към Аллах с молитва дуа за него. /Муслим/

 

От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Най-голямата добродетелност е човек да поддържа връзка с приятеля на баща си." (Муслим)



Категория: ОТНОСНО СМЪРТТА | Добавил: rrafi (06.03.2010)
Разгледали: 385
Всички коментари: 0
Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]