Популярно е схващането, че не бива да си поставяме високи цели, стремейки се към по-доброто или да се опитваме да спечелим материална сигурност за този живот. Това погрешно схващане се дължи на това, че се подбират и прилагат някои версии на Корана, като се игнорират други. Аллах ни е създал и Той знае, че ни е вродено да се стремим, съревноваваме и постигаме.

„Ние сътворихме човека в трудности." (Ал-Белед:4)

Докато ние държим на праведността, концепцията за стремежа да постигнем целите си и мечтите в този живот не е много по-различно от стремежът ни да се доближим до милостта на Аллах в Отвъдното. Ние винаги можем да оползотворим човешката динамика, амбиции и енергия за да се доберем до върха на този живот, също така и в Отвъдния. Въпреки това, само праведните са истинските печеливши.
„Кажи (о, Мухаммед): „О, Мои вярващи раби, бойте се от своя Господ! За онези, които вършат добро в този живот, ще има добрина. Земята на Аллах е обширна. На търпеливите непременно се изплаща безмерна отплата."

„Който е пожелал наградата на земния живот – при Аллах е наградата и на земния живот, и на отвъдния. Аллах е всечуващ, всевиждащ."

Печелившите:
„А вярващите мъже и жени са ближни един на друг. Те повеляват одобряваното и възбраняват отреченото, и отслужват молитвата, и дават милостинята зекят, и се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник. Тези Аллах ще помилва. Аллах е всемогъщ, всемъдър."

Коран-и Керим учи вярващите да разпознават тънката граница между воденето на успешен живот в границите на справедливостта и това да бъдат прекалено заети и обсебени с нашите цели и мечти до степен да ги боготворим. Аллах да пази! Винаги трябва да се придържаме здраво към въжето на Аллах и Неговите повели, които очертават границите. За съжаление ние неусетно можем да опетним вярата си със съдружаване.
По този начин се изпада в грях, който не се опрощава.
„Аллах не прощава да се съдружава с Него, но прощава всичко друго на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях."

Човек винаги трябва да търси опрощение от Аллах, но преди да е настъпила смъртта.
„ И не е покаянието за онези, които правят злини, а щом дойде при някого от тях смъртта, казва: „Сега се покаях." – нито за онези, които умират неверници. За тях Ние сме приготвили болезнено мъчение."

„Кажи: „Забранено ми бе да служа на онези, които вие зовете вместо Аллах, след като при мен дойдоха ясните знаци от моя Господ. И ми бе повелено да отдам на Господа на световете."

Перфектната сигурност за вярващите:

Гнет „зулм" означава съдружаване с Аллах (ширк).
Ако успяваме винаги да споменаваме Аллах във всяка мисъл, слово, действие и решение, което взимаме, за да постигнем нашите цели и мечти, ние се имунизираме срещу идолопоклонничеството.
Трябва да молим Всевишния, ма Му имаме доверие, искрено да размишляваме и оценяваме всяка Негова благодат около нас. И така ще има по-малка вероятност да попаднем в клопките на шейтана да не обожествяваме тази мечта.
„Които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: „Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Всечист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня."

Аллах е този, с когото трябва да бъде ангажиран разумът ни през повечето време. Истинските вярващи са тези, които споменават Аллах през по-голямата част от времето.
Кажи:„Чия е земята и тези по нея, ако знаете?"
Ще кажат: „На Аллах!" Кажи: „Не ще ли се поучите?"
Кажи: „Кой е Господа на седемте небеса и Господа на великия Трон?"
Ще кажат: „ Аллах!" Кажи: „Не ще ли се побоите?"
Кажи: „В чий ръце е властта над всичко, щом Той покровителства, а нее покровителстван, ако знаете?"
Ще кажат: „На Аллах!" Кажи: „Как тогава сте омагьосвани?"

Стремежът ни да следваме Неговите повели ще ни накара да вървим по пътя на справедливите печалби и ще ни насочи да следваме правия път. Когато приоритета ни в този живот е да се живее в съотвествие с повелите на Корана, Той ще бъде нашата перфектна светлина и ще ни обсипе с благодат в този живот, освен това и с обещаната вечна награда в Отвъдния живот.
„О, вярващи, покайте се пред Аллах с искрено покаяние и вашият Господ ще потули провиненията ви и ще ви въведе в Градините, сред които реки текат – в Деня, в който Аллах не ще посрами Пророка и вярващите заедно с него. Светлината им ще се устремява пред тях и в десниците им (отвсякъде). Ще казват: „Господи, придай ни още светлива и ни опрости! Ти за всяко нещо имаш сила."

„Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление."

Нововъведени забрани, които не са одобрени:

Друг пример за това как Аллах усъвършенства Неговата благодат на този свят за праведните е Ибрахим.
„И го дарихме с Исхак и Якуб, и отредихме за потомците му пророчеството и Писанието, и го възнаградихме в земния живот. И в отвъдния е сред праведниците."

Коранът ни разкрива примера за народа на Карун, които били по-мъдри и по-напътени от него. Те ни учат как можем винаги да се възползваме от благата на Аллах в този живот, както и използването им за спечелване на Неговата вечна благодат и в Отвъдното.

Карун:
„Карун бе от народа на Муса и ги потискаше. Но Ние му дадохме от съкровищата толкова, че група силни мъже едвам носеха ключовете му. Неговият народ му рече: „Не ликувай! Аллах не обича ликуващите (заради богатство).""

Карун бил братовчед на пророка Муса, мир нему. Първоначално той повярвал в пророка, но поради алчността и завистта си поел пътя на лицемерието, което станало причина за неговата гибел.
„И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала."

И в поуките, които съдържа разказа за притежаващия съкровища Карун, и в повелята на Свещения Коран да не забравяме своя дял от земния живот, се влага значението, което Ислямът отдава на усилията, полагани от хората на този свят. Наред с това следващите знамения (виж Ал-Касас:78-84) разкриват бедите, които донася пълното потапяне в земния живот. Коранът препоръчва среден път, който да балансира между близките цели и високите идеали. Човек може да стане предводител и в добро, и в зло, и в зависимост от това го очаква различен край. Достоверен хадис, предаден от Муслим, разяснява този проблем:
„Който стане водител в дело, прието от Исляма, и се превърне в път, той ще получи отплата за извършеното от него благородно дело, така и всички негови последователи ще получат пълната си награда. А който стане водител в дело, отхвърлено от Исляма, и се превърне в път, над него тегне грехът от извършеното зло, така и над всички негови последователи напълно тегне грехът."

Другия пример е как Аллах ни учи на разликата между богатия вярващ и бедния вярващ.

Богатият вярващ е по-добър от бедния вярващ:
„Аллах дава пример с един притежаван роб, неспособен на нищо, и човек, на когото дарихме от Нас хубаво препитание, и той раздава от него тайно и явно. Нима двамата са равни? Слава на Аллах! Ала повечето от тях не знаят."

Праведността, както е описана в Корана, определя границите на нашите цели и желания. Ние не може да приемаме никакви други ограничения, поставени от някой друг освен Аллах. Сулейман беше един от покорните раби на Аллах. Историята за него в следващите цитати е добър пример и силен наставник за нас във връзка с това, как воденето на праведен живот може да върви ръка за ръка с всички големи богатства на този свят.

Примерът за преданост на Сулейман:
„И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.
Един следобед му бяха показани бързоногите коне, чаткащи с копита.
И рече: „Заради любовта към благата пренебрегнах споменаването на своя Господ, докато (слънцето) се скри зад покривалото (на нощта).
Върнете ги при мен!" И започна да пляска краката и шиите им.
Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме (чуждо) тяло. После той се разкая.
Рече: „Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия."
И му подчинихме вятъра леко да духа според неговата повеля, където поиска.
И сатаните – едни да строят, други да се гмуркат,
а трети – вързани в окови...
Това е Нашият дар (за теб, о, Сулайман), облагоделствай, или се въздържай безмерно!
И той при нас е от приближените, и има прекрасна обител."