Един човек засвидетелствал за нещо пред Умар (р.а.). Ала Хз. Умар му казал:

      - Аз не те познавам. Доведи някой, който те познава!

      Един от там присъстващите рекъл:

      - Аз го познавам!

      - Като какъв го познаваш?! – попитал Умар.

      - Като сигурен и справедлив човек! – отговорил.

      Тогава Умар попитал:

-          Той съсед ли ти е, който познаваш от близо?

-          Не! – отговорил.

      Умар продължил да пита:

-          Трябва ни дело, чрез което да бъде опознато благочестието този човек. Ти търгувал ли си с него?

-          Не!

-          А пътувал ли си заедно с него, за да можеш да разбереш какви са неговите обноски, неговият нрав дали е добър или лош?

       Човекът отново отговорил отрицателно:

-          Не!

Тогава Умар (р.а.) рекъл:

-          Ти не го познаваш!

      После се обърнал към първия човек и отново му рекъл:

      -          Доведи ми човек, който наистина те познава!...

 . . . . .

Значи, за да опознаеш човек в действителност – неговата честност и почтеност, то или трябва да бъдеш негов близък съсед, или да правиш търговия с него, или пък да сте пътували заедно. В противен случай, ако нито едно от тези неща не сте правили заедно, то няма как да свидетелстваш за него, защото не го познаваш!…