Бебето, което се намира в корема на майката, има очи, уста, уши, ръце, крака… Всички органи са поставени безупречно на точно определено място, въпреки че детето, намиращо се в майчината утроба, няма нужда от тях, защото се храни и живее в корема на своята майка. Детето би могло да каже: „Господи мой, на мен ми е напълно достатъчна храната в майчиния корем. Защо са ми устата, очите, ушите, ръцете, краката?… Според мен, те са ми абсолютно ненужни!”

И навярно ще получи подобен на следния отговор: „Не бързай рабе Мой! Ти скоро ще отидеш в един такъв свят, в който тази храна, която консумираш тук, там няма да ти бъде в никаква полза. А органите, които смяташ тук за напълно ненужни, там ще ти бъдат сред най-необходимите неща!...”

Всъщност, ние не приличаме ли на това бебе? То стои в корема на своята майка около 9 месеца, а ние около 90 години пребиваваме на този свят, след което всеки се преселва в последващата го фаза – то на този временен свят, а ние в Отвъдното. Подобно на бебето се храним на този свят и безгрижно си задаваме въпроси:
- Защо да кланям намаз, да говея, да давам зекят, да върша добро?!...

Може би на тези въпроси ще получим следния отговор:
- О, раби Мои! Скоро ще си отидете от този свят. Ще се преселите в един такъв свят, в който нещата, които смятате тук, че са сред най-важните, като пари, коли, власт…, там не ще имат никаква стойност и няма да ви бъдат от полза. Ала нещата, които смятате за излишни и безсмислени, като намаз, оруч, зекят, хадж…, ще ви бъдат изключително необходими – те ще бъдат всичките неща, които ще притежавате, вашето богатство! В новия свят няма да бъдете оценявани според колата или парите, които притежавате, а според вярата и богослуженията ви. В онзи свят те ще бъдат вашите ръце, крака, език, уста... Това ще бъде един безкраен свят, Вечен живот…

Скъпи читатели, защо да не се подготвим добре за новия свят, за да не изпадаме в положение да се вайкаме тогава, когато вече не ще има полза от това. Помислете за онези, които в Съдния ден ще се разкайват, съжалявайки, с думите:
- Ех, де да бях вярвал, да бях кланял намаз, да бях говял, да бях давал всичките си пари за зекят, да бях отдал живота си на Всевишния, да бях взел за пример честития ни Пророк (с.а.с.)!…