Каталог на статиите

Главна » Статии » МОЯТ ПЪТ КЪМ ИСЛЯМА » МОЯТ ПЪТ КЪМ ИСЛЯМА

ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНАТА

За мен пътят към истината е пътят към Аллах. Пътят, който съм поела е добър, защото всеки човек се нуждае от своя създател, за да не изгуби божественото начало в себе си. Ние хората сме короната на божието творение, защото сме създадени с превъзходен облик. Нашият Създател ни е показвал, че Той няма нужда от нас, а всъщност ние се нуждаем всеки момент от Него. Зависими сме от Неговата любов и милосърдие, с които Той ни завещава да бъдем, подобно на Него – безкористни, добри, любвеобвилни и благодарни.

Дори и да се отдалечим от пътя на истината, Аллах е готов да ни подаде отново своята милостива ръка и да освети пътеката, по която трябва да минем. Дори пътя да е трънлив, Той ни помага да го извървим.

Истината за всеки един човек поотделно е различна. По-скоро тя е относителна за нас хората, а за Аллах е една единствена - нашето спасение! Именно, защото пътя към истината е трънлив и осеян с много трудности, затова ние хората още повече се нуждаем от неговата милосърдна ръка, за да ни води по-този път. Но за съжаление не всички хора му се доверяват или пък предпочитат да упорстват в своите злини.

Има много хора на този свят, които са атеисти, те се лутат в тъмнина и заблуда, неоткрили своя път към истината.

Смятам, че всеки вярващ човек, който искрено вярва и спазва своята религия е намерил своя път към истината. Такъв човек има страх от Аллах, или по-друг начин казано внимава в своите постъпки, стреми се да не нарани другите хора около него, както не би искал те да не наранят самия него. Освен това всяка отделна религия цели да обърне съзнанието на хората навътре, към самите тях, т.е. да накара човека да анализира, да съпостави своите постъпки спрямо моралните и етични човешки норми на поведение като цяло. Така във всеки един момент от своя кратък човешки живот, ние бихме могли да си дадем ясна сметка за това, на кой път се намираме – на пътя на истината, или на пътя на измамата и лъжата.

Също така много е важно и това, какво искаме да постигнем като цяло в своя живот. Например, ако за нас кумир са колите, къщите, имотите, богатствата… и един ден се случи нещо ненадейно, непредвидено и по-някакъв начин съдбата ни ги отнеме, то ще се окаже, че сме „голи”, че сме живели напразно, че всичко, в което сме вярвали и към което сме се стремили е изгубено. То тогава нашият път към истината ще е изгубен.

За това, когато пътят към истината за нас е трасиран от непреходни, неземни неща – като добрини, любов, разбиране, то тогава никакво природно бедствие не би могло да ни отнеме сигурността в това, че сме на правия път и че не сме се заблудили, че сме озарени от онази  вечна  светлина, която озарява всички, които се чувстват раби на Аллах!

Категория: МОЯТ ПЪТ КЪМ ИСЛЯМА | Добавил: ikra (19.04.2014)
Разгледали: 293
Всички коментари: 0
Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]