Каталог на статиите

Главна » Статии » МОЯТ ПЪТ КЪМ ИСЛЯМА » МОЯТ ПЪТ КЪМ ИСЛЯМА

ПРОФ. Д-Р ЮМИТ МЕРИЧ

За обществото тя е позната повече като дъщерята на големия мислител Джемил Мерич. Цели 33 години тя пише книгите на слепия си баща, който й ги диктува, служи му като секретарка и помощник. Тя е неговото зрение и неговите ръце... Както и негов съмишленик. Но Юмит Мерич е изтъкнат учен с голям авторитет...

Проф. д-р Юмит Мерич работи 30 г. като доцент и професор във филологическия факултет на Истанбулския университет. Тя е първата жена професор ръководител на най-старата катедра по социология, основана от Зия Гьокалп и е директор на Центъра за социологически изследвания.

През 1999 г. пожелала да бъде пенсионирана. Причината била, че на 19 август същата година, докато целият регион на Мраморно море бил разтърсван от земетресение, взела решение да спазва изискванията за ислямско облекло. Тъй като не й било позволено да продължи преподавателската си дейност в този вид, трябвало да избере един от двата варианта, и тя избрала забрадката.

Ако не възразявате нека започнем с вашия личен разказ, как стана така, че решихте да спазвате изискванията за ислямско облекло, след като до 53-годишна възраст живяхте открита?

– Аз съм човек, израснал, без да получи религиозно възпитание и прекарал важна част от живота си като агностик. Аз съм професор-социолог. 30 години преподавах социология, т.е. опитах се да разбера обществото и да давам обяснения за процесите в него. В края на краищата осъзнах, че макар това, което знаех, да задоволяваше умът ми, душата ми остана неудовлетворена. Посветих 30 години на социологията, а резултатът беше разочарование. Не можех да намеря отговор на елементарните си въпроси относно съществуването и изпаднах в голяма душевна криза. Бях на път да се самоубия, беше невъзможно да живея повече по този начин.

Какви бяха тези въпроси?

– Това бяха философски въпроси, свързани със съществуването и несъществуването на душата извън тялото, същността на душата, мисълта за смъртта, страха от смъртта, страха от изгубване на близките ми, за смисъла на живота... Забелязах, че толкова години аз съм хранила тялото си, а съм пренебрегвала душата си. Една сутрин душата ми намери изход от кризата. Реших да изпълнявам намаз. Годината беше 1977. Още при първия намаз разбрах смисъла на съществуването. Открих Аллах, Който всеки миг се явява близо до мен. Това беше нещо като да откриеш отново Америка.

След като открихте Аллах разграничихте ли се от науката? Загубихте ли доверието си в нея?

- Категорично не. Много обичам науката, макар да виждам безпомощността й, аз я уважавам такава.

На моите въпроси аз намерих отговорите по време на поклона седжде. Това, което казвам, не е отричане на разума, а е преминаване в свръхестественото. Религията е над разума, не е противоположна на разума.

А какво стана със страха от смъртта?

- Напълно го победих. Сега много желая смъртта. Тя ще бъде за мен нов и много по-голям опит, ще бъде началото на едно желано пътуване. Смъртта за мен ще бъде израстване, разширяване, ще бъде освобождаване на душата от тялото и спасяване от ограничението на времето и пространството.

Вие сте започнала да извършвате намаза, но не сте била облечена според исляма?

– Да... Всъщност аз считах намаза за по-важен от облеклото. Намирах спокойствието при сеждето за по-важно. Например, мислех да отида на хадж, но не и да се облека по мюсюлмански. Бях преподавател в Университета, имах място в обществото и социален живот. Освен това бях жена, която се грижеше за външността си и обичаше да се разкрасява, исках да изглеждам добре за съпруга си, исках да го накарам да ме харесва. Сигурно заради всички тези фактори не съм си и помисляла за облеклото. До голямото земетресение през 1999 г.

Какво се случи тогава?

– Да го кажа така: за да започна да изпълнявам намаз, причината бе в голямото земетресение в душата. А поводът да приема облеклото беше природното бедствие... На третата вечер от земетресението, на 17 август бях в Армутлу. Ариергардните земетресения продължаваха. Ние лежахме в градината. В нощта на 19 срещу 20 август ме обзе чувството, че утре ще настъпи края на света. След нощния намаз (иша) ми се прииска и изпълних още два ракята, след това отправих дуа към Аллах, помолих се да ми прости греховете. В този момент почувствах срам. Аз отправях дуа към Аллах за опрощение, но не изпълнявах повелите Му, не съм покрита както Той е повелил. Ето от този момент, от тази вечер нататък реших да сложа забрадка. Повече никой не ми видя косата. Известно време носех тюрбан, който не покриваше една част от шията ми. Това беше някакъв преходен период. След това, както виждате, сложих кърпа. Най-големият ужас сега за мен е да ми видят косата.

В съня си често се виждам без забрадка, опитвам се да си закрия косата с ръце, с дрехите си, искам да избягам, но не мога. Не можете да си представите как се събуждам, гърчейки се.

Повлия ли ви забрадката в психологически аспект? Например, мисълта, че за другия пол не изглеждате толкова привлекателна, както преди и какви са душевните реакции от това?

– Когато се реших, бях на 50 г., т.е. това беше период, когато не чувствах нужда да бъда забелязвана от другия пол. Но не мисля, че кърпата омаловажава пола. Мисля, че жените са по-красиви със забрадки. Освен това, и със забрадка се старая да изглеждам добре, като жена, която се грижи за външността си. Например, преди малко, преди да ме снимате, почувствах нуждата да отида и да се пооправя. Малко се гримирах, напудрих се... Особено много държа да не говорят Юмит Мерич стигна 40-те и се съсипа.

Вие може да мислите, че жената със забрадка изглежда по-красива, но в случая основната идея е прикриване не женската сексуалност, предотвратяване съблазняването на другия пол. Какво ще кажете за тази идея?

- Аз приемам тази страна на забрадката. Но целта не се състои само в това. Забрадката изолира женствеността и изкарва на преден план човешката самоличност. Помислете, ако целта беше само да се замаскира сексуалната привлекателност, след 70-те и 80-те години нямаше да има нужда жените да се забулват, нали?

Сега да попитаме социолога Юмит Мерич: какво означава тюрбанът от гледна точка на обществото? Как трябва да се интерпретира?

– Мен ме засяга повече индивидуалното значение на тюрбанът, отколкото социологическото. И ако искате да ви кажа искрено, вече се правят много социални проучвания и мисля, че е по-важно поставянето на забрадка да се осмисли от на индивидите поотделно. Ако погледнете реално, въпросът, който бива често, задаван е защо се забулват и аз мисля, че това е грешен въпрос. Когато погледнем в исторически план, жените от Анадола вече 1000 години използват забрадка. А откриването на главите им е започнало през последните 100 години. Моята майка е едва ли не от първото поколение незабулени жени. Това означава, че ако ще се задава въпрос, той трябва да бъде не защо се забраждат, а защо някои се разбраждат?

Първо, не всеки минава по един и същи път или живее при еднакви условия, за да стигне до забрадката. Има група, която не използва забрадка само заради ислямските изисквания, други я използват по традиция, трети идват от селата в големия град и там я махат, друга група го правят под семеен натиск, има и такива, които слагат забрадка, за да се спасят от терора на модернизирането, което никога не са могли напълно да разберат и са приели забрадката като щит на самоличността, крият се зад нея. Тази последна група е много хетерогенна. Сред тях срещаме забрадени, които не извършват намаз. В същото време забраждането не е от петте основни условия на исляма. Забраждаш се, но дали ставаш за сутрешния намаз? Има и други, които все едно са открили Америка. Като това последното не се отнася само за Турция, това е феномен, наблюдаван по целия свят.

Да поговорим тогава за тази последна група...

– За принадлежащите към тази група забраждането не е нито традиция, нито символ, нито щит, нито това или онова, а е във връзка с взаимоотношението Аллах-човек. Това е въпрос с такова значение, че е над политиката и демокрацията. Това е екзистенциален въпрос. Демокрацията е важна за този свят, а ислямът такъв ли е? Моята демократична личност ще остане само за този свят. А ислямската ми самоличност е тази, която ще продължи и след смъртта ми. Аз съм собственик на тялото си и съм в правото си да го използвам по волята на Аллах. Хората, които влизат в тази група, откриват Аллах, преминавайки през различни житейски ситуации, преживявайки различни интелектуални авантюри, обличайки дрехи от огън, понасяйки много различни болки...

Аз отдавам много голямо значение на тази вяра. Тази форма на вярата е много здрава и ценна.

В процеса на глобализирането по целия свят има хора, които приемат исляма и преживяват подобен преход. Глобализацията способства хората да могат да се открият един друг и да се опознаят.

В някои страни на Европа, например във Франция има забрана над забрадката в училищата, на какво се дължи това – дали на недостатъчната демокрация или на грешното схващане за светския характер на държавата?

– Заради това, че са християни... Европа държи много на християнството. Все още носят духа на кръстоносните походи. Според мен във Франция има нужда от нова френска революция, която да възроди трите основни ценности: свобода, справедливост и равенство. Аз съм обнадеждена за Америка. За нея не е имало кръстоносен поход, аристокрация и преживя опита с негрите. Ето защо за нея надеждата ми е по-голяма. 

Категория: МОЯТ ПЪТ КЪМ ИСЛЯМА | Добавил: iyicocuk (07.07.2015)
Разгледали: 105
Всички коментари: 0
Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]