Преди преселването си в отвъдния свят Михен Сабри казваше: "Животът ми в миналото за мен е нула."

Коя е Михен Сабри? С чудесния си глас тя бе една от добре познатите певици в арабския свят. След време пое Правия път и постепенно изостави изкуството.

Беше малко преди нейната кончина. Разговаряхме. Исках да узная как се бе отказала от онова, на което беше посветила по-голямата част от живота си. Как е поела по правия път.

За разлика от предишните ни срещи този път тя бе много уверена. В мислите й се четяха сигурност и удовлетворение. Говореше много спокойно. Беше се подготвила за отвъдния живот. Все едно Всевишният Аллах й бе приел покаянията. Впрочем, уважаеми читатели, нека заедно чуем нейния разказ за пътя, водещ от тъмнината към светлината.

Зададох й много въпроси, но Хаджи Михен Сабри отговори само на няколко от тях по свой избор:

 След операция се бях върнала вкъщи. Лежах. Раните силно ме боляха. Тежко, много тежко беше състоянието ми. Дойде на свиждане моят приятел поет Алия Джаир. Свивах се от болки. А беше сезон  на хадж. И аз трябваше да тръгна. Другарите ми не можеха да си представят как ще пътувам. Защото бях ни жива, ни умряла. Не можех да мръдна. Нямах никакъв сън. Но беше последен ден за подаване на документите. Последен шанс за мен. Ако не бях проявила воля, навярно щях да пропусна този хаджилък. Всевишният Аллах ми помогна. Неочаквано всичките ми болки отзвучаха. Почувствах бодрост и сила. Все едно че се събудих от дълбок сън. Синът ми донесе само-летния ми билет. Бях невероятно щастлива, готова да литна. Тръгнах за изпълнение на свещеното поклонение, една от петте преки повели на Аллах към мюсюлманите. По време на хаджа преживях наистина вълнуващи мигове. Може да се каже, че ту умирах, ту възкръсвах. Един след друг се редяха обредите. Кланяхме намази, молехме се на Аллах. От мисълта, че ще мога да посетя гроба на Расулюллах, преодолявах всички болки и трудности...

За мен това пътуване бе много, много поучително. Успях да осмисля целия си живот. Направих си извода, че дълги години съм била със затворени очи. Мислила съм само за пеенето. Но това не е било в съответствие с действителността. Помислих си: От гледна точка на Аллах как ли се оценява музикалния живот? Вълнуваха ме и други въпроси. Безпокоях се. Размислях и се питах: Пеейки дали не върша грях? По-рано никак не съм си задавала такива болезнени и обезпокоителни въпроси.

- Разбирам. Тези въпроси наистина са болезнени. Аз обаче бих искал да зная с какви чувства им давахте отговор? 

- Естествено отговорите на такива въпроси също са болезнени. Даже мъчителни. Какво искаше да ми каже Всевишният Аллах, собственикът на тези свещени земи, чрез живота, който живея сега. Самолетът кацна на летището. Започна изпълнението на хаджа. В никакъв случай не мога да опиша преживяното. Имах чувството, че болките на всички болни по света се стоварват върху мен, боляха ме шевовете от операцията. Молех се на Аллах да премахне от мен болката. Като че ли за първи път бях застанала и отправях молби към Аллах Теаля. А фактически и по-рано отслужвах намаз. Тук обаче беше съвсем, съвсем друго. Просто невъобразимо. Не можех да се въздържам, плачех. Усещах как сълзите измиваха греховете ми и ме спасяваха. Почувствах се облекчена от греховете и все едно облечена в пречиста бяла дреха, в която не се удържах.

Забравила земния живот, непрекъснато се молех на Аллах. Всичко това, което разказвам, се случи пред гроба на Расулюллах /с.а.с./. все едно окончателно бях изцерена от всички болки и болести. Без да мисля за нищо друго, аз се чувствах пред Аллах Теаля като човек, принадлежащ на друг свят. Бях застанала пред гроба на най-достойния човек!

Не е възможно тук адекватно да предам всичките си преживявания от онзи наистина много свещен момент. Те могат да бъдат разбрани, когато всеки сам изживее тези блажени чувства. Също така не мога да опиша какво представлява пречистването от греховете. По моему това е нова раждане.

Победата на свръхестественото над материята

Да. Случи се нещо много интересно и изненадващо. От хаджа се върнах без никакви болки. Чудеха се и самите лекари. Не можеха да повярват моите приятели и познати. Когато ме видяха така жизнена и усмихната, те се учудиха. А това не бе нищо друго освен победата на духовното над материята. Друго обяснение няма и не може да има.

Вече знаех, че певческият ми живот не е в унисон с повелите на Всевишния, но въпреки това веднага след хаджа не можах да изоставя пеенето. Трудно ми беше. Направих го постепенно.

След завръщането си от хадж известно време изпълнявах само религиозни напеви. Слава на Аллах! Вече съм далеч от всичко това и се облякох по мюсюлмански. Само трябва да си призная, че изкуството оказва огромно  въздействие върху човека и живота му. То векове е съпътствало историята и аз не можех веднага да се откажа от него. Естествено тук е важно да се знае истинското изкуство.

Според мене истинското разбиране на изкуството стои далеч над днешното. Ето защо аз вече категорично не пея. Освен религиозни напеви е маршове бих изпълнила нещо друго само при действително убеждение, че наистина съм полезна на хората и религията си.

Усещам съществуването на Аллах с всичките части на тялото си.

Решила съм отсега нататък никъде да не излизам непокрита според Исляма, стигат ми греховете от миналото. Стигат ми годините прекарани безсмислено. Ако не са в унисон с Исляма, бих се отказала и от тези религиозни песни и маршове, които изпълнявам сега. Бих могла да се откажа от всяко нещо, което би ме отдалечило от Исляма, от Всевишния Аллах.

Понастоящем живея обикновен и чист живот. Всеки миг съм изпълнена с чувство на респект и преданост към Аллах. И винаги при изпълнение на намаз, четене на Коран, при мълчание, включително и когато пея чувствам Неговото присъствие. Окончателно съм решила вече никога да не се отклонявам от Неговия път. Ако е необходимо да кажа нещо в полза на религията си, веднага съм готова.

В момента моето щастие е свързано с близостта ми до Аллах и не съм в състояние да го изразя точно и подробно, но добре осъзнавам, че предишният ми живот е нула. Да, нула. Нула!...

Призив

Искам пред всички хора открито да заявя, че прекарах живота си далеч от Аллах. Не зная защо ние, хората, късно, едва към края на живота си се осъзнаваме.

Почти четвърт век от живота си посветих на изкуството. С този мой скромен опит на всеослушание заявявам, че целият срам и позор, който сега се извършва в името на Аллах, няма нищо общо с Исляма!

А. Фарук