Когато годините притиснали Сеид, той се преселил в Медина в близост до гроба на Пратеника (с.а.с.), отдавайки се на намаз и побожност. По време управлението на Емевиите се случила случка, която ясно ни показва чистотата на неговата душа и заслугите пред Аллах.

Една жена на име Ерва бинти Увейс е твърдяла, че Сеид и отнел неправомерно парче земя. Тя разпространила тази лъжа навсякъде. Тя не само наклеветила Сеид, а и се оплакала на наместника на Медина, Мерван ибн ел-Хакем, който го привикал, за да изяснят случаят. Това много натъжило сахаба на Аллаховият Пратеник.

Той казал:
„Обвинен съм, че съм я угнетил, а как да я угнетя, след като съм чул от Пратеника на Аллах да казва:

„Който си присвои, макар и педя чужда земя, по нечестен начин, на Съдния ден Аллах ще го натовари върху врата със седем слоя земя."

Господарю мой, тя твърди, че съм я угнетил! Ако лъже, ослепи я и я хвърли в кладенеца, за който се води този спор и моля те, Господарю, да се изясни моят случай, за да разберат всички мюсюлмани, че съм невинен!"

След кратко време в Медина завалял силен дъжд и долината ел-Акик се наводнила. Именно там била спорната земя. Водата открила синора между двата имота и мюсюлманите видели, че Сеид не лъже, а Ерва се опитвала да промени границата. Тя веднага изгубила зрението си и, обикаляйки около имота си паднала в кладенеца и потънала.

Велик е Аллах, който чул дуата на сахабето на Пратеника на Аллах, един от десетте, на които им е обещан Дженнета.