Несъмнено намазът е един от най-красивите ибадети (богослужения). Когато човек прави теслийм (изричането на ес-селяму алейкум уе рахметуллах, с което се завършва намаза), за да завърши молитвата си, в това има някакво усещане за спокойствие. 

Ибни Каййим ел-Джеузиййе казва относно намаза: „Ние сме в градина, където храната ни е хушу (смирение, отдаденост, спокойствие), а нашата напитка са стичащите се сълзи.”

За човек, който притежава истинска отдаденост в своя намаз, даже душата му не е с него. Един ислямски учен е казал, че душата на отслужващия молитва обикаля около Трона на Аллах.

Някой може да каже, че такива са били само хората от миналото, и че вече никой не се чувства по този начин и не изпитва подобна наслада. Но това не е истина! Трябва само човек да осъзнае важността на молитвата и да разкрие тайните на хушу, за да вкуси от тази неповторима сладост. Тогава молитвата става вашето убежище; нещото, което премахва нещастието ви; нещото, което очаквате с нетърпение и искате никога да не свършва. 

Нека започнем да отключваме тези тайни една по една и да се свържем истински с нашия Господар, когато се молим.