Каталог на статиите

Главна » Статии » ФЪКХ » ИСЛЯМСКО ПРАВО

СЛЕДВАНЕ НА МЕЗХЕБ


В действителност днес много хора считат себе си за специалисти в областта на ислямското право и често се противопоставят на това да се следва някой от четирите мезхеба от ехли суннат вел джемаат. Тези така наречени специалисти отхвърлят мезхебите и предлагат всеки човек да има собствено мнение основано на Корана и достоверните хадиси. Въпроса тук е дали всеки човек е способен да бъде специалист в тази област.


За голямо съжаление често ставаме свидетели как някои хора обвиняват други във фанатизъм и то само защото вторите следват виждането някои от четирите мезхеба, което противоречи на виждането на „обвинителя” тоест на първия.

Може би главният проблем или причина, която не е възникнала отскоро – тя е доста отдавнашна, е че се счита че само чрез хадисознанието може да се определят правилата във фъкх. И че единственото необходимо нещо е да се знае дали даден хадис е силен или слаб.


Но нека да видим становищата и изказванията на учените по този въпрос.

Хафъз Абу Сюлейман ал-Хатиби (рахимахуллах – умира 388г.) казва: „Хората се разделиха на две групи: На хадиса и на фъкха. Но нито една от двете не може да съществува без другата. Те се нуждаят една от друга.” (Муалим сунан – т.1, стр.3)

 

Мухаммед аш-Шайбани (рахимахуллах) е казал: „Невъзможно е практикуването на хадис без заключението (на фъкх), както и фъкха без основата на хадиса.” (Усул ас-Сархаси – т. 2, стр.11)   

 

Подобни думи е изрекъл и великият табиин Ибрахим на-Нахаи (рахимахуллах): „Невъзможно е становище, което не се основава на ривайет. И невъзможно е (да се разбере) ривайета без становище (по фъкх).” (Абу Наим, Ал-Хулят т. 4, стр. 225)

 

Тези думи ни дават повод да помислим върху това, че хадис и фъкх вървят ръка за ръка. Хадисът – това е основата на фъкха, защото той е един от източниците на вземане на решение, както и източници като Корана, иджма и къяс. Но на практика на нас ни е нужно решение на фъкха за даден хадис, за да можем да го разберм и приложим на практика.


Ето защо мнението, че познаването на хадисите е достатъчно за практиката, навярно е погрешно. Защото, ако един човек е мухаддис, това не го прави автоматично фъких, в противен случай Абу Сюлейман ал-Хатиби (рахимахуллах) нямаше да каже, че тези две групи се нуждаят една от друга. И така, хадисът това е основата за решаването на даден казус, а за неговото разбиране и практика ние трябва да се допитаме до имамите фъкихи. 


Имам Ахмед (умира 241г.) казва: „Който казва, че в религията няма място таклида, то той е фасик пред Аллах и Неговия Пратеник, защото в следствие на неговите думи биват унищожени Сунната и наследството на праведните предци (сахабетата и табиин), опустошава се сунната и знанието, чрез претенциите на личното мнение, новаторство и спорове. А споменатите от мен мезхеби и мнения са все от ехли сунна вел джемаат, хора на хадисите, които са донесли до нас знанието и от които ние сме почерпили знанието. Ние сме взели от тях хадисите и сме изучавали сунната. Те не бяха привърженици на нововъведенията. Тези хора бяха преди вас, затова ги следвайте, обучавайте се и обучавайте. Тевфика е от Аллах!” (Табакат ал-ханабил, Абу Яля, т. 1, стр. 31)

 

Ето така великият имам описва, че човек не може да отхвърли таклида в религията и да заяви, че всеки може самостоятелно да разбира хадисите и сунната, отхвърляйки наследството на фъкихите. Това е явно заблуждение, защото така унищожават знанието.

 

Отново Имам Ахмед казва: „Ако пред човек се намира книга със словата на Пророка, сахабетата и табиин, то той не може да следва само онова, което той пожелае и си избере. Задължително трябва да пита за конкретния хадис знаещите хора – дали този хадис може да се следва или не, и едва след това неговото следване ще бъде правилно.” (…Ал-Илям, Ибн Кайим, т. 1, стр. 44)

 

Ал-Хафъз Абул-Хасан ал-Маймуни (рахимахуллах – умира 274г.) предава следното: „Един ден Имам Ахмед ми каза: „О, Абул-Хасан, въздържай се да говориш по въпрос, по който нямаш (виждане на) имам.”

 

Ще приключа със словото на Имам аз-Зехеби (рахимахуллах), който коментира в „Сияр – т.16, стр. 405” следните думи: „Следването на хадис е по-добро, отколкото мнението на Абу Ханифе или Шафии.” „Това е добре, но по този хадис трябва да са се изказали имами равни на имамите Абе Ханифе и Шафии, такива като Малик, Суфиян, Лейс. Също така хадисът трябва да бъде надежден, без вътрешни недостатъци (илля). Не трябва да бъде хадис, който опровергава друг хадис, на който се обосновават Абу Ханифе и Шафии. А просто да се подбират достоверни хадиси, без да се обръща внимание на мнението на имамите е недопустимо.”

 

 

Аллах да ви улеснява и ви напътства в праведните дела.


Категория: ИСЛЯМСКО ПРАВО | Добавил: ibnihaldun (15.06.2010)
Разгледали: 461 | Коментар: 2
Всички коментари: 2
+2   Спам
1 аз :)   (18.06.2010 16:47)
Аллах да е доволен от теб за статията! За мен беше много интересна и полезна.

+1   Спам
2 Hamdi   (14.09.2010 17:46)
prekrasen material, mashallah! pozdravleniq!

Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]