"О, раби Мои, всички вие вършите грях и денем и нощем, и Аз опрощавам всички грехове. Затова молете Ме за опрощение и Аз ще ви опростя.”

(свещен хадис (кудси), разказан от Абу Зер ал- Гафари)

Такава е повелята на Всемилостивия. От нас, Неговите раби се иска да пристъпим, за да се доближим до Него, а именно, да се покаем за своите прегрешения – неволни или преднамерени. Колко малко иска Той от нас, за да ни потопи в необятната Си милост:
* да престанем с греха
* да съжаляваме за стореното
* да се покаем с намерение никога да не постъпваме така

Изглежда толкова лесно, но така ли е?
Никой не е съвършен, освен Аллах. За нас, хората, остава възможността да се стремим да бъдем по-добри, за което Бог ни е показал пътя. Всеки миг от живота е още една възможност, дадена ни от Него, за да осъзнаем грешките си и да се поправим.

Аллах Всевишния е повелил:
"…освен онези, които се покаят и поправят, и оповестяват (низпосланото). От тях ще приема покаяние. Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния.”

/2:160/

"…освен на онези, които после се покаят и поправят. Аллах е опрощаващ, милосърден.”

/3 :89/

"Ние изпращаме пратениците единствено като благовестители и предупредители. За които вярват и се поправят ¬ за тях не ще има страх и не ще скърбят.”

/6:48/

"…освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден. А който се е покаял и вършил праведни дела, той се връща към Аллах с прието покаяние."

/25:70,71/

Най-късият път към доброто е покаянието

Често оправдаваме греховете си с нашите "добри” намерения. Всъщност често се опитваме да скрием онова, което е в подсъзнанието ни. Понякога човек дори не си дава сметка, че е така. И едва след дадена постъпка разбира, че други мисли и желания са го подтиквали и тогава, може би идва съжалението, душевната борба и дискомфорт, че не е трябвало да постъпи така, че е престъпил границите на Аллах.

В някои случаи, това може да се окаже непоправимо, в други фатално...

Пътят към Ада е осеян с "добри” намерения...
Замисляме ли се, че е така или си казваме: ”Човешко е да се греши!”
Аллах го знае, затова ни е дал възможност, с която да се корегираме.
От нас се иска само да застанем смирени пред Него, с открито сърце и да сме искрени в покаянието! Аллах Всевишния е повелил:
"И покорно свеждат чела до земята , плачейки и им надбавя Той смирение.”

/7:109/

Този шанс имат само отдадените Нему – да застанат покорни и смирени, свели чела до земята в поклон, с отддени сърца искайки Неговото опрощение. С тази милост са облагодетелствани само отдадените, защото са убедени, че
"...опрощение и милост от Аллах е по-добро от онова, което трупат...”

/3:157/

Какво облекчение, каква велика благодат е човек да почувства милостта на Аллах! А за това имаме възможност всеки миг! Нима не го съзнаваме? Трябва ли да пропускаме шанса си и да отлагаме във времето?

Утре може да бъде невъзможно това, което можем да направим още днес!