Каталог на статиите

Главна » Статии » БОГОСЛУЖЕНИЯ » ДУА И ЗИКР, ТЕВБЕ

Дуата

О, Аллах,

отдалечи ме от греховете ми,

както си отдалечил изтока от запада!

О, Аллах,

пречисти ме от греховете ми,

както се почиства от мръсотия бяла дреха!

О, Аллах,

отмий греховете ми със сняг, вода и скреж!

(ел-Бухари и Муслим)

Дуата - израз и мярка на вярата в сърцата, е обръщение към Аллах, което може да има различни съдържания от рода на: търсене на напътствие, молене на прошка за греховете, искане на улеснение и успех, търсене на закрила от беди…

Тъй като човекът, по волята на Аллах, е обречен да греши, то прошката е една от основните теми на дуата. Казвам “по волята на Аллах” защото Мухаммед (с.а.с.) казва: "Кълна се в Аллах, в чиито ръце е моята душа! Ако не прегрешавахте, Аллах щеше да ви унищожи и на ваше място да създаде хора, които да прегрешават и след това да искат прошка от Него и Той да им опрости." Разбира се, това не означава, че не трябва да се предпазваме от извършване на грехове, а просто трябва да искаме прошка.

От този хадис разбираме, че колкото и да се стараем да се пазим от прегрешения, все пак ще правим много грешки, греховете винаги ще са на дневен ред в нашето ежедневие, за които ще трябва да се обръщаме към Аллах да ни пречисти от тях.

Всеки грях е черно петънце, замърсяващо нашето сърце. И когато ние не обръщаме внимание на тези петънца, след време те ще почернят нашите сърца, а после ще изгубят чувствителността си към греха. Така ще бъдем лишени от ибадета, който много радва Аллах - дуата за искане на прошка.

А сега нека да видим как Расулюллах (с.а.с.) в една от дуите си е молил Аллах да го пречисти от черните петна - грешките, и то в дуа, която е правил в самото начало на намаза (преди да почне да чете сура ел-Фатиха): "... О, Аллах, отмий греховете ми със сняг, вода и скреж!"

Зимният сезон, в който сега се намираме, със снежните гледки съживява пейзажа, изрисуван с тези поразителни слова на Мухаммед (с.а.с.), вдъхновени от Твореца на Вселената - Аллах. Използвайте уникалния момент да се вмъкнете в този пейзаж, когато навън вали и всичко е покрито в снежни кристали. Ще ви се прииска снегът не навън, а във вас да вали - във вашите сърца и души, след което под жаркото слънце да се разтопи и да помете със себе си всяка черна точица, лепнала се от извършен грях.

Погледнато от друг ъгъл - снежната покривка е булото, с което Аллах иска да покрием сърцата си. Както снегът погребва всичко по земята, така и ние да увием всичко негативно в нашите сърца с було, стопяващо всичко под себе си. Було изтъкано от фината материя на искреност и единобожие. В арабския език значението на корена на производната дума искреност е "ставам съвсем бял, еднотипен, без примеси". Искреност и снежна покривка - колко само са сходни!

Искреността - всяко дело извършено с цел служба на Аллах - е тайната на единобожието, към което призоваваха всички пратеници. Молим Аллах да ни удостои с него!

По думите на Абдуллах ибн Месуд, всеки истински вярващ "гледа на своите грехове като на огромна планина, под която е седнал и се опасява да не би да рухне върху него, докато вярващият със слаба вяра гледа на грешките си като на бръмчаща муха около носа му, която я премахва с едно замахване на ръка.”

Постоянното искане прошка от Аллах и неподценяването дори и най-дребните грехове е основно качество на вярващия, стремящ се към искреност и единобожие.

Нека в нашите сърца оставим едно винаги отворено прозорче с изглед към  пейзажа на дуата  "О, Аллах, отмий греховете ми със сняг, вода и скреж!"  

С тази дуа молим Всемилостивия и Милосърден Аллах да пречисти сърцата ни от греховете и от всичко, което Той не желае да приютяваме в тях. Амин!

 

- Иман -

 

Категория: ДУА И ЗИКР, ТЕВБЕ | Добавил: ikra (11.01.2018)
Разгледали: 109
Всички коментари: 0
Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]