Каталог на статиите

Главна » Статии » АХЛЯК » АХЛЯК

Толерантността – спасение за нацията

Откакто свят светува човешкият род оцелява благодарение на толерантността на хората. Човек трябва да бъде добронамерен, отстъпчив, разумен и искрен, за да създаде нужната среда за развитие на своите потомци. Но сякаш точно противоположно на този етикет е битието на нашите съвременници… 

Защо неуважението на по-възрастните, ругатните, неприличните думи и високомерието започва да ни се изглежда все по-нормално, макар да е достойно за презрение и отвращение?  
Не трябва ли ние, достойните мюсюлмани, да покажем чрез своето поведение етикецията на Исляма? 

Нека всички с гордост да заявим: ”Ние сме потомци на най-великия лидер, завещал ни толерантност към всички народи, независимо от тяхната расова, национална или религиозна принадлежност”. 
Доказателството за това е низпосланото в Свещения Коран: 
„…и да не ви вкара в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи…” (Коран; 5: 8)

Ето как Създателят ни заповядва да бъдем добри, толерантни и странящи от омразата. Заповед, към която трябва да се придържаме, за да заслужим Неговото задоволство и да си осигурим мирно и сигурно съжителство. Защото, ако всеки на тази земя се стреми да бъде справедлив, то животът ще бъде спокоен и приятен. Нямаше да съществуват ненужните войни, нито жестоките убийства; нито пък всекидневната несправедливост, на която всички ставаме свидетели. 

Пример за толерантност е животът на любимият ни Пророк (с.а.с.), който след тежките мъчения и постоянни нападки се преселва от родното си място, вместо да се опълчи и да бъде извършено кръвопролитие.

Мухаммед (с.а.с.) винаги е бил скромен, отзивчив и съпричастен към всеки търсещ съвет. Такава толерантност виждаме при всяка негова битка - като победител, той (с.а.с.) никога не убива пленниците и не ги унижава. Дори при превземането на Мекка, Расулюллах (с.а.с.) влиза в града не с гордост и надменност заради своята победа, а с ниско приведена глава…

Пратеника на Аллах (с.а.с.) ни е завещал:
„Аллах Всемогъщия повели – бъдете снизходителни помежду си, така че никой от вас да не се възгордява по отношение на другия, нито пък единия да се държи зле спрямо другия.” (Муслим)

Нека се сплотим около тази идеология. Нека да си прощаваме, да не бъдем горделиви, да отдаваме правото всекиму и да се уважаваме и зачитаме взаимно. 
Такова толерантно отношение ще ни направи силна и непоклатима нация. Помнете, че дори самото разпространение на религията ни е толерантно, защото Ислямът не се налага със сила, а може да се приеме само със сърцето и разума:
„Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата” (Коран; 2: 256)

„Истината” - това е вярата в Аллах и следване на правия път.

„Заблудата” - това е лутането от една крайност в друга, водеща към гибел.

Никой не може и няма правото да принуди друг да приеме която и да е религия, защото човек сам трябва да достигне истината, чрез своя разум.

Всеки мюсюлманин трябва да бъде пример с толерантното си поведение. Нека на обиден коментар и заядлива забележка, да отвърнем с усмивка. Нека на всяко повишаване на тон да отговорим смирено и радушно. Така ще покаже в действителност колко велик може да бъде нравът, който ни е завещан от любимия ни  Пратеник (с.а.с.).


- Берин -

 

Категория: АХЛЯК | Добавил: ikrakids (29.11.2016)
Разгледали: 53
Всички коментари: 0
Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]