Ако ние не живеехме сега, а по времето на честития ни пророк Мухаммед /с.а.с./ и имахме възможността да сядаме до неговите колене...

 Ако той ни възпитаваше и озаряваше нашите сърца със своите наставления...

Ако призори се почукаше на нашата врата и бъдем събудени с думите: "О, Фатима, хубава моя дъще! Не разчитай на това, че баща ти е Пратеник. В Съдния ден всеки ще бъде разпитван за своите лични дела! Хайде, ставай за сутрешна молитва!...”  С какво въодушевление щяхме да станем за сутрешна молитва, да си направим равносметка и да се подготвим за Съдния ден!

 Ако бяхме сестри, които посещават Айша /р.а./, като например Есма /р.а./. Така докато ние говорим помежду си, на вратата да се почука и през нея да влезне Расулюллах /с.а.с./. И щом ни види да си говорим насаме, внезапно да извърне глава на страни и да ни даде благ съвет: "О, Есма, щом момичетата достигнат до полова зрялост, те трябва да покриват цялото си тяло, с изключение на ръцете и лицето.” Как само лицето ни щеше да стане алено и да се приведем в ред!...

 Отново един ден ние бидейки с честитите съпруги на Мухаммед /с.а.с./, на вратата да се почука и иззад нея да се чуе гласа на слепия Абдуллах ибн-и Умм Мактум, който иска разрешение, за да влезне. А ние по-между си да речем: "Нека да влезне, та нали е сляп и няма да ни види!” А Пророкът /с.а.с./ малко сладко, малко укорително да пожелае от нас да минем в другата стая с думите: "Неговите очи са слепи, ами вашите!”

 Ако бяхме възпитавани от Расулюллах /с.а.с./ с тези и още безброй изживени примери, навярно преди да извършим доста неща първо щяхме да се замислим и после да продължим! Какво щеше да стане с нашата разпуснатост и нехайство относно богослуженията /ибадетите/, по отношение на забрадката, облеклото, контактите между мъже и жени, алкохола, нападките между братя мюсюлмани, прекомерното шегуване?...

 Нима е невъзможно да бъдем възпитаници на най-великия Пратеник Мухаммед /с.а.с./? Нима това е осъществимо, само ако живеехме по неговото време?! Не драги читатели, не е необходимо, а и не е възможно да живеем в неговото време, за да бъдем възпитаници на последния Пророк Мухаммед /с.а.с./. Но нека да не забравяме неоспоримия факт, че думите и делата на любимия ни Пратеник /с.а.с./ са всеизвестни и са описани в книги, от които ние бихме могли да почерпим безценна информация и отново да бъдем негови възпитаници. Затова нека поправим нашите намерения и да вкараме в ред живота си според сунната на Мухаммед /с.а.с./! Не на думи, а на дела!!!