Човек не може да бъде благороден ако не притежава следните четири неща:

1. Търпение

2. Чистота

3. Смелост (решителност)

4. Справедливост

Търпението го насърчава да бъде толерантен, да контролира гнева си, да понася раните, които е получил от другите, да бъде въздържан и да обмисля решенията си. То го мотивира да бъде сърдечен и да не бъде безразсъден или прибързан в действията си. Чистотата го насърчава да избягва всяка неблагоразумна характеристика в думите и в делата, и го мотивира да бъде скромен и почтен, което е израз на всичко добро. Пази го от разврат, скъперничество, лъжа, злословене и разпространяване на приказки, причиняващи разделение и раздор между хората. Смелостта (решителността) го насърчава да може да се самооцени правилно, да наблегне на извисените и благородни черти и да ги направи част от своя характер. Също така го окуражава да преодолява себе си и да бъде щедър, което е всъщност истинската смелост и води до силна воля и самоувереност. Насърчава го да се отдалечи от ниските си страсти, да контролира гнева си, и да се въздържа от него, да може да поддържа самообладание, да обуздава жестокото и деструктивното си поведение, както казва Пратеникът (с.а.с):

„Силен е не този, който може да надвие в боя своя противник, а силен е този, който може да контролира себе си, когато се ядоса.”

Това е истинска смелост и е средството, което рабът използва, за да завоюва своя опонент. Справедливостта го насърчава да бъде безпристрастен в поведението си с хората и да намери баланса между двете крайности на нехайството и крайността. Мотивира го да бъде щедър и мил, което е средният път между пълната деградация и арогантност и да направи това част от своят характер и поведение. Окуражава го да бъде решителен, което е средният път между малодушието и необмислеността, и да бъде въздържан, което е средният път между крайният излишен гняв и унижението. Тези четири добродетели са основата на всички благородни нрави, а основата на всички противни и позорни нрави са следващите четири:

1. Невежество

2. Потисничество

3. Следването на страстите

4. Гняв

Невежеството го кара да вижда доброто във формата на зло, а злото във формата на добро, и да смята съвършеното за несъвършено, а несъвършеното за съвършено. Потисничеството е причина да поставя нещата nо места, които не са подходящи за тях, така че той се ядосва, когато е време да е щастлив, и е щастлив, когато е време да се ядосва; небрежен и прибързан, когато е време да бъде освободен и е освободен, когато е време да е загрижен. Алчен е, когато е време да е щедър и е щедър, когато е време да е алчен. Слаб е, когато е време да е силен и да поеме отговорност, и поема отговорност, когато е време да се отдръпне назад. Мил и снизходителен е, когато е време да е суров и издръжлив, и е суров, когато е време да бъде снизходителен. Скромен е, когато е време да е доминиращ и е арогантен, когато е време да е скромен. Следването на страстите го окуражава да бъде усърден в осъществяването на това, което душата желае, да бъде алчен и стиснат. Насърчава го да обожава и превъзнася себе си с всички презрени и неблагоразумни характеристики. Гневът го кара да е арогантен, ревнив, завистлив, да се държи враждебно с другите и да бъде безсрамен и неблагоразумен. Основата на тези четири противни и заслужаващи порицание характеристики са две: Крайно себеунижение или крайно себеобожаване.